Какво се има предвид с ‘предаването на един човек на Сатан за унищожаване на плътта’?
Когато напътствувал сбора в Коринт относно действията, които трябва да се предприемат спрямо един член на сбора, който злонамерено извършил кръвосмешение със съпругата на баща си, апостол Павел писал: „Предайте този човек на Сатан за унищожаване на плътта.“ (1 Коринтяни 5:5, NW) Това било заповед за изключване на този човек от сбора, като се прекрати всякакво общуване с него. (1 Коринтяни 5:13) Предаването му на Сатан щяло да го постави извън сбора, в света, на който Сатан е бог и владетел. Както „малко квас“ в „цялото тесто“, този човек бил „плътта“, или плътският елемент в сбора; и чрез отстраняването на този извършил кръвосмешение човек сборът, имащ духовна нагласа, щял да унищожи „плътта“ отсред себе си. (1 Коринтяни 5:6, 7) По подобен начин Павел предал на Сатан Именей и Александър, тъй като те отхвърлили вярата и чистата съвест и тяхната лична вяра претърпяла корабокрушение. — 1 Тимотей 1:20.
След време човекът от Коринт, който бил извършил кръвосмешение, явно се разкаял от греха си и бил очистен, като подбудил апостол Павел да препоръча приемането му отново в сбора. Приканвайки членовете му да простят, той дал и една от причините за това, „да не би Сатан да успее да ни съблазни; защото ние познаваме неговите методи“. (2 Коринтяни 2:11, NW) Отначало Сатан довел сбора до лошо състояние, при което членовете му трябвало да бъдат поправяни от апостола, тъй като били прекалено снизходителни и всъщност оставили злия човек да върши греха си, без да мислят за укора, който това донесло, като „се възгордели“ в позволяването на това. (1 Коринтяни 5:2) Но от друга страна, ако сега те отидат в другата крайност и откажат да простят на разкайващия се човек, Сатан ще ги измами в друго отношение, именно, като се възползува от това, че проявяват закостенялост и не прощават. Чрез божието Слово християните биват просветлени и съзнават съществуването на Сатан, неговата сила, неговите намерения и цели и неговия начин на действие, така че могат да се борят с този духовен неприятел посредством духовните оръжия, които Бог осигурява. — Ефесяни 6:13–17.