Честност — по случайност или по избор?

„ВЪПРЕКИ че не съм честен по природа, понякога съм такъв по случайност.“ Това казва измамникът Отолиций в произведението „Зимна приказка“ от Уилям Шекспир. Това онагледява една основна човешка слабост — нашата склонност към вършене на грях, в резултат на едно ‘измамливо сърце’. (Йеремия 17:9; Псалм 51:5; Римляни 5:12) Но дали това означава, че ние нямаме избор в това отношение? Дали добродетелното поведение е само въпрос на случайност? Съвсем не!

Преди синовете на Израил да влязат в Обетованата земя, когато били разположили стана си в равнините на Моав, Моисей им говорил. Той поставил пред тях две ясни възможности за избор. Те можели да се подчинят на заповедите на Бога и да получат неговата благословия, или можели да ги отхвърлят и да пожънат горчивия плод на греха. (Второзаконие 30:15–20) Изборът бил техен.

Тъй като сме хора със свободна воля, ние също имаме избор. Никой — дори и самият Бог — не ни принуждава да вършим добро или да вършим зло. Някой обаче може с право да попита: ‘Ако сърцата ни имат склонност към лошото, как можем да вършим добро?’ Добре, нали един зъболекар внимателно изследва зъбите, за да открие разяждането или загниването, преди то да се развие прекалено много. По подобен начин и ние трябва да изследваме своето фигуративно сърце, търсейки слабост и морално загниване. Защо? Защото „от сърцето произхождат зли помисли, убийства, прелюбодейства, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули“ — както казал Исус. — Матей 15:18–20.

За да запази един зъб, зъболекарят трябва внимателно да отстрани всякакво загниване, което е открил. По същия начин са необходими решителни действия за изчистването на ‘злите помисли’ и погрешните желания от сърцето. Като четем божието Слово, Библията, и размишляваме върху него, ние не само научаваме пътищата на нашия Създател, но освен това научаваме и да вършим това, което е правилно. — Исаия 48:17.

Израилският цар Давид се възползувал от допълнителна необходима помощ в борбата да прави това, което е правилно. Той се молел: „Създай в мен чисто сърце, о Боже, и вложи в мен нов дух, постоянен дух.“ (Псалм 51:10, NW) Да, като уповаваме молитвено на Йехова Бог, ние също можем да превъзмогнем своята склонност да вършим зло и можем да култивираме „нов дух“ да правим добро. По този начин няма да оставим честността на случайността. Тя ще бъде въпрос на избор.

[Снимка на страница 21]

Както било при Давид, молитвата към Йехова може да ни помогне да вършим добро