Сватби, които донасят чест на Йехова

Първоначално тази статия за християнските сватби беше подготвена в Етиопия, за да осигури полезни напътствия на езика амхарик за мнозина в тази страна, които са станали Свидетели на Йехова неотдавна. Тя се занимава с някои местни традиции и обичаи, които може би се различават от обичаите там, където ти живееш. Вероятно различията ще ти бъдат доста интересни. В същото време статията представя уравновесени библейски напътствия, които ще намериш за приложими, дори и обичаите в твоя край да се различават.

„ХРИСТИЯНСКИ сватби, които донасят радост“ беше заглавието на една хубава статия за изучаване в „Стражева кула“ (англ.) от 15 април 1984 г. Следващата статия в този брой носеше заглавието „Намери уравновесена радост на сватбените тържества“. (За всеки, който планира брак, има допълнителни мъдри напътствия в книгите Making Your Family Life Happy [„Направи семейния си живот щастлив“], глава 2, и Your Youth—Getting the Best Out Of It [„Твоята младост — как можеш да я използуваш по най–добрия начин“], глави 19 и 20.)a Много хора са станали Свидетели на Йехова, откакто бяха напечатани тези статии, затова искаме да направим преглед на някои мисли, които са особено приложими в нашата област, както и други подходящи мисли, които ще ни помогнат да направим сватбите събития, които донасят чест на Йехова, Автора на брака.

Един въпрос, който може да бъде разгледан в началото, е кога трябва да се проведе една сватба? Дали датата трябва да се ръководи от датите на местния традиционен сватбен сезон? Едно местно вярване твърди, че всеки брак, който е сключен по друго време на годината, няма да бъде успешен. Това е неоснователно суеверие, тъй като много семейни партньори, които щастливо и обединено служат на Йехова, не са се оженили по време на традиционния сезон. Ние не вярваме в добрия или лош късмет. (Исаия 65:11; Колосяни 2:8) Не бихме могли да помогнем да невярващите роднини да видят разликата между истината и лъжата, ако определяме датата за една сватба според техните суеверия. Истината е, че християните могат да се оженят през всеки месец.

Когато след необходимата гражданска церемония се уреди сватбен доклад, би било разумно да не се оставят да минат много дни между двете събития. Ако и двамата младоженци биха искали да има сватбен доклад в Залата на Царството, те трябва да се обърнат към старейшините на сбора доста време предварително, за да помолят за ползуването на залата. Местните старейшини трябва да се уверят, че уредбата за церемонията ще запази съвестта им чиста. Времето трябва да бъде подбрано така, че да няма съвпадение с никакви други дейности на сбора. Братът, който е избран да изнесе сватбения доклад, ще се срещне предварително с бъдещите младоженец и младоженка, за да им предложи полезни напътствия и да бъде сигурен, че няма морални или юридически пречки за сключването на брака и че той е съгласен с плановете за евентуално тържество след това. Сватбеният доклад трябва да бъде дълъг около половин час и да бъде изнесен по достоен начин, подчертаващ духовния аспект. Сватбеният доклад е много по–важен от тържеството, което може би ще го последва.

Една християнска сватба е добра възможност да покажем, че не сме „от света“. (Йоан 17:14; Яков 1:27) Това, че сме хора, които вършат всичко с ред, трябва да се забелязва ясно. Това ще означава, че ще бъдем навреме там, вместо да караме хората да ни чакат, като евентуално това би могло да попречи на някои дейности на сбора. Това е особено важно за младоженката, тъй като светските ѝ роднини могат да я убеждават да закъснее, за да подчертае по този начин своята значимост. Като е точна, една зряла християнска сестра може да покаже, че духовните качества, като смиреност и загриженост за другите, са важни за нея! Освен това когато бъде поканен фотограф, за да заснеме събитието, също е важно да има ред. Би било добре да поискаме фотографът да дойде облечен с костюм и вратовръзка и да не пречи на доклада, докато прави снимките. Не бива да се правят снимки по време на молитвата. Това, че вършим всичко с ред, отдава чест на Йехова и дава хубаво свидетелство. Не е необходимо да се опитваме да спазваме светските обичаи, които биха затъмнили истинското значение на събитието.

Тържеството не е изискване за хубава сватба, но няма библейски възражения против такова щастливо събитие. Но едно такова събиране на истински християни трябва да бъде различно от светските приеми, белязани от екстравагантност, много пиене, прекалено ядене, необуздана музика, предизвикателни танци и дори побои. Библията поставя ‘пируванията’ сред делата на плътта. (Галатяни 5:21) По–лесно е да се контролира добре всичко, когато събирането не е много голямо. Не е необходимо да се правят навеси, за да се съобразим с местните обичаи. Ако някой реши да издигне навеси поради липса на място или поради климатичните условия, това е негова лична работа.

Опитът показва, че един хубав начин да се ограничи броят на гостите е използуването на писмени покани. Разумно е да поканим отделни хора, а не цели сборове, и като държащи на реда християни, ние трябва да уважаваме тези ограничения. Писмените покани ни помагат също така да избегнем неудобството от това на тържеството да дойде някой изключен човек, защото ако се случи нещо такова, много братя и сестри може да предпочетат да си тръгнат. (1 Коринтяни 5:9–11) Ако младоженците поканят невярващи роднини или познати, те безспорно ще бъдат малко на брой, като се придаде повече значение „на своите по вяра“. (Галатяни 6:10) Някои хора предпочитат да поканят светските познати или невярващи роднини на доклада, вместо на тържеството. Защо? Защото е имало случаи, когато светските роднини са причинявали толкова неудобни ситуации по време на сватбеното тържество, че много братя и сестри са решавали, че не биха могли да останат повече. Някои младоженци са уреждали само малка вечеря с близки членове на семейството и християнски приятели.

В съгласие с Йоан 2:8, 9 е практично да се избере ‘настойник на угощението’. Младоженецът би искал да избере християнин, на когото може да се разчита, че ще се постарае редът и високите стандарти да бъдат поддържани. Ако приятели донесат подаръци, това трябва да се прави без ‘тщеславие’. (1 Йоан 2:16) Музиката може да бъде радостна и без да е опетнена със съмнителни текстове, прекален шум или необуздани ритми. Много хора са решили, че е най–добре един старейшина да прослуша предварително музиката, която ще се пуска. Танците могат да заложат капани, тъй като много традиционни танци произлизат от танци за плодородие и подчертават една неуместна чувственост. Понякога „моментът на тортата и шампанското“ е бил сигнал за светските хора да започнат да се държат разпуснато. Всъщност много християнски семейства са решавали да няма алкохол по време на сватбеното тържество, като по този начин са избягвали проблеми.

Тъй като искаме да отдаваме чест на Йехова, ние ще избягваме всяка показност, с която привличаме прекалено внимание към себе си. Дори и светски публикации говорят против това да бъдем екстравагантни. Колко неразумно би било младоженците да влязат в дългове, заради една екстравагантна сватба и след това да страдат от лишения години наред, за да платят разноските на този единствен ден! Разбира се, облеклото, с което сме облечени на събитието, трябва да бъде скромно и с вкус, както подобава на човек, твърдящ, че почита Бога. (1 Тимотей 2:9, 10) Статията „Християнските сватби трябва да отразяват благоразумие“ („Стражева кула“ [англ.] от 15 януари 1969 г.) съдържаше следното интересно изказване относно външния вид:

„Сватбата е специално събитие, затова обикновено се отделя внимание на това да изглеждаме радостни и привлекателни. Но това не означава, че непременно трябва да сме облечени с определен вид рокля или костюм. Ще бъде добре да се вземат предвид местния стил, разходите, както и личния вкус. . . . Но дали би било разумно да се купи толкова скъп костюм, така че това да бъде финансово бреме за младоженците или за близките? . . . Някои младоженки са се радвали на рокля, взета от добра приятелка или от роднина. Други са извлекли голямо удовлетворение от това сами да си ушият сватбения тоалет, като по този начин може би ще могат да притежават дреха, която би могла да се използува и в други случаи в бъдеще. Освен това е напълно уместно младоженците да се оженят в най–хубавите дрехи, които вече притежават. . . . Други, които може би биха могли да си позволят една пищна сватба, може лично да решат да имат ‘скромна сватба’, поради усилните времена, в които живеем.“

Подобно на това няма нужда участниците в сватбеното тържество (приятелите на младоженеца и приятелките на младоженката) да са прекалено много. Те също не биха искали да привличат прекомерно внимание върху себе си чрез своето облекло и поведение. И макар че един изключен човек може да бъде допуснат да посети доклада в Залата на Царството, в „Стражева кула“ (англ.) от 15 април 1984 г. се казва: „Би било неуместно на сватбеното тържество да има хора, които са изключени или чийто скандален начин на живот грубо контрастира с библейските принципи.“

Макар че Исус присъствувал на една сватба, не можем да си представим, че той би одобрил разпространения обичай една процесия от коли да обикаля града с много шум; полицията дори е глобявала шофьори за натискане на клаксона в сватбена процесия. (Виж Матей 22:21.) Общо взето, вместо да подражават на показността или на характерните постъпки на хората от народите, християните проявяват мъдростта, която е със скромните. — Притчи 11:2, NW.

Как обаче стои въпросът с посещаването на сватбени тържества на съседи, светски колеги или далечни роднини и познати? Всеки християнин трябва да реши лично за себе си. Добре е да не се забравя, че времето ни е скъпо, тъй като ни трябва за служба, за лично изучаване и за други дейности в семейството и в сбора. (Ефесяни 5:15, 16) През почивните дни в края на седмицата имаме събрания и проповедна служба, които не искаме да пропускаме. (Евреи 10:24, 25) Времето на много от сватбите съвпада с конгреси или специални уредби за проповедна служба във връзка с Възпоменанието. Не трябва да позволяваме вниманието ни да бъде отвлечено от полагането на същите специални усилия, които полагат нашите братя по цялата земя, за да присъствуват на Възпоменанието. Преди да познаем истината, ние прекарвахме много време със светски хора, вероятно в обстоятелства, които не са оказвали чест на Бога. (1 Петър 4:3, 4) Днес степенуваме нещата по важност вече по–различно. Винаги е възможно да изкажем благопожелания на едно светско новобрачно семейство, като изпратим картичка или се отбием за кратко посещение по друго време. Някои хора са използували такива възможности за даване на свидетелство, споделяйки стихове от Библията, които са подходящи за новобрачните.

Една сватба, в която духовните аспекти владеят над светския начин на празнуване, наистина ще отдаде чест на Йехова. Като се погрижат за това да се пазят отделени от света с неговите суеверия и невъздържаност, като не допускат той да пречи на редовните теократични дейности и като проявяват скромност вместо показност, християните ще се радват на събитието. Нещо повече — те ще могат да си спомнят за него с чиста съвест и с приятни спомени. Нека чрез проявата на мъдрост и разум всички наши християнски сватби дадат свидетелство на хората с честни сърца, които ни наблюдават.

[Бележки под линия]

[Снимка на страници 24, 25]

Християните не следват робски всеки местен сватбен обичай