Защо са толкова лоши днешните условия?

КОГАТО седнеш да четеш вестник или да гледаш новините по телевизията, или да слушаш новините по радиото, ти очакваш някакви лоши новини, нали? Вероятно не се изненадваш, когато научиш, че някаква война продължава да бушува, че престъпността и насилието са все още широко разпространени, или че гладът все още изсмуква силите на някоя развиваща се страна.

Ако живееш далече от тези събития, вероятно не се чувствуваш постоянно прекалено изтормозен от тези сведения. Та кой е в състояние да съчувствува на всички онези страдащи маси от хора? И все пак може да е много трудно да останеш равнодушен, когато си изправен лице в лице с начина, по който страданието засяга хората. С други думи, едно е да четеш за войната и да размишляваш върху данните за убитите, а е съвсем друго да четеш за малкия Аднан, едно деветгодишно момче от Босна, чиято майка била убита, когато бомба разрушила дома им. Бащата на Аднан бил застрелян от снайперист само няколко месеца по–късно, докато двамата заедно вървели по улицата. Сестра му умряла от загуба на кръв пред очите му само няколко седмици по–късно и била жертва на артилерийски снаряд, паднал в двора на училището. Лекарите, които лекували травмата на Аднан, открили, че момчето е като упоено, лишено от всякакви чувства — дори от любопитство. Страхове и спомени го връхлитат през времето, когато е буден; кошмари крадат спокойствието на съня му. Аднан не е статистика. Той е едно страдащо дете; не можем да не му съчувствуваме.

Същото се отнася и за другите страдания по света. Едно е да четеш за глада, съвсем друго е да видиш снимка на петгодишно момиче с подут корем и ръчички и крачета като клечки — едва живееща жертва на глада. Едно е да четеш статистиките за престъпността, съвсем друго е да чуеш за възрастна вдовица, която е била жестоко бита, ограбена и изнасилена. Едно е да четеш за упадъка на семейството, съвсем друго е да научиш, че някоя майка умишлено държи гладно собственото си дете и ужасно го малтретира.

Да се чете за такива неща е мъчително. Но колко по–лошо е, когато някое от тези световни бедствия ни засяга пряко! Когато ти лично изпитваш някакво зло, глобалната картина, представена от световните новини, може да бъде съкрушителна. Ужасяващо е да се сблъскаш с факта, че страданията от престъпността, войната, глада и болестите нарастват до степен, небивала досега в човешката история. Въздействието на това да се справяш с фактите от този 20–и век може наистина да е дълбоко — често срещани са объркаността, страхът и депресията.

Хората от много религии търсят отговори на такива тревожни въпроси като например: Защо нещата вървят толкова зле? Накъде отива човечеството?

За съжаление религиите днес рядко предлагат удовлетворителни отговори. Когато за първи път видя въпроса на корицата на това списание, може да си реагирал скептично — и това е разбираема реакция. Фундаменталистките религии често се опитват да изстискат от Библията това, което просто не се съдържа в нея — точния ден и час на края на този свят. (Виж Матей 24:36.) Издателите на това списание предпочитат да оставят Библията сама да говори за себе си. Може да се изненадаш, когато научиш, че разказът на Библията за последните дни е реален и разумен. И Библията прави повече, отколкото просто да обясни защо нещата вървят толкова зле. Тя дава и една наистина утешаваща надежда за бъдещето. Ние те каним да разгледаш следващите статии, за да разбереш как тя прави това.

[Информация за източника на снимката на страница 3]

Jobard/Sipa Press