Въпроси на читатели

В „Стражева кула“ от 15 август 1996 г. се казва: „През последната част на скръбта ‘плът’, която е избягала на страната на Йехова, ще бъде избавена.“ Дали това предполага, че след първата част на голямата скръб много нови хора ще застанат на страната на Бога?

Тук не става дума за това.

Думите на Исус, намиращи се в Матей 24:22, ще бъдат изпълнени преди всичко в бъдещето чрез спасение през първата част на наближаващата голяма скръб — атаката срещу религията. В статията се казва: „Припомни си, че ‘плът’ — както от помазания остатък, така и от ‘голямото множество’, вече ще е избавена, когато Вавилон Велики бъде премахната бързо и изцяло през първата част на скръбта.“

Тези лоялни хора ще бъдат в безопасност, когато Исус и неговата небесна войска действуват по време на финалната част на скръбта. Но кой тогава ще премине през тази фаза на скръбта? Откровение 7:9, 14 показва, че едно голямо множество, имащо земна надежда, ще преживее. А помазаните с дух християни? Във „Въпроси на читатели“ в „Стражева кула“ (англ.) от 15 август 1990 г. беше обсъдено защо не можем да бъдем категорични относно това кога помазаните членове на остатъка ще бъдат взети на небето. Затова скорошната статия (15 август 1996 г.) остави въпроса неразрешен, като направи следното общо изказване: „Подобно на това и през последната част на скръбта ‘плът’, която е избягала на страната на Йехова, ще бъде избавена.“

Що се отнася до това дали нови хора ще имат възможност да научат истината и да застанат на страната на Бога, след като започне голямата скръб, обърни внимание на думите на Исус, записани в Матей 24:29–31. След започването на скръбта ще се яви белегът на Човешкия син. Исус казал, че всички племена на земята ще се бият в гърдите и ще плачат. Той не казал нищо относно хора, чиито очи ще се отворят в тази ситуация, ще се разкаят, ще застанат на страната на Бога и ще станат истински ученици.

Подобно на това, в притчата за овцете и козите Човешкият син се явява и като съдия разделя хората въз основа на това какво те са правили, или не са правили, в миналото. Исус не казал нищо относно хора, които дълго време са проявявали характерни за козите черти и изведнъж се променят и стават като овце. Той идва да съди въз основа на това, което хората вече са доказали, че са. — Матей 25:31–46.

Отново обаче не е необходимо да бъдем догматични по този въпрос. Членовете на божия народ — както от помазаните, така и от голямото множество — знаят какво трябва да правят днес — да проповядват и да правят ученици. (Матей 28:19, 20; Марко 13:10) Точно сега е времето за нас да приемем присърце подканата: „И ние, като съдействуваме с Бога, тоже ви умоляваме да не приемате напразно Божията благодат. Защото казва: ‘В благоприятно време те послушах, и в спасителен ден ти помогнах’; ето, сега е благоприятно време, ето, сега е спасителен ден.“ — 2 Коринтяни 6:1, 2.