Кои ще бъдат евангелизатори?

НА ЕДНО събрание на Световния съвет на църквите преди около 40 години членовете му бяха подканени да „излязат с евангелизаторски дух“ и да учат стадата си да „отиват и да проповядват“. Пет години по–късно Джон А. О’Брайън, един католически свещеник, писа относно необходимостта да се доведат нови ученици, „като отидем при тях“, а не „като си стоим в къщи“. А през януари 1994 г. папа Йоан Павел II каза, че сега „не е време да се срамуваме от Евангелието, сега е време да го проповядваме от покривите“.

Явно тези периодични призиви за евангелизатори попаднаха на уши, които не чуват. Една статия в австралийския вестник Illawarra Mercury [„Илавара Меркюри“] каза: „Видните католици от южното крайбрежие не са склонни да приемат типичния за Свидетелите на Йехова подход към тяхната вяра.“ Един мъж каза, че евангелизацията просто „не е част от католическия манталитет“. Друг каза: „Добре е за църквата да се пропагандира, но не чрез чукане по вратите. Може би чрез училищата или чрез съобщения в пощенските кутии.“ Дори деканът на една местна катедрала не беше съвсем сигурен как да разбира думите на папата. „Бихме насърчили хората да живеят Евангелието, което познават, в собствения си живот — каза той. — Но дали това означава да се чука по вратите, е вече друг въпрос.“ Заглавието на статията от вестника съобщава ситуацията добре: „Католиците няма да се вслушат в призива на папата да проповядват.“

Въпреки провала на т.нар. християнство да проповядва, над пет милиона Свидетели на Йехова следват заповедта на Исус да ‘идат и да научат всичките народи’. (Матей 28:19, 20; сравни Деяния 5:42.) Тяхното проповядване от врата на врата понастоящем се извършва в над 230 страни. Посланието, което носят, е положително, подчертаващо прекрасните обещания на Библията за бъдещето. Защо не разговаряш с тях следващия път, когато те посетят?