Вестителите на Царството съобщават
Библейските истини продължават да бъдат проповядвани в Ирландия
ПРЕЗ последните години живописната страна Ирландия беше сцена на значителни вълнения. В същото време ирландците откликнаха благосклонно на библейското послание на надежда, което им беше донесено от Свидетелите на Йехова. Следващите случки от Ирландия потвърждават това.
■ В Дъблин един Свидетел на Йехова и неговата малка дъщеря били на проповедна служба от врата на врата. Те срещнали една жена на име Кати, която била доста заета с многото си деца. Свидетелят попитал дали дъщеря му, която се учела да проповядва, би могла да сподели с нея едно съвсем кратко послание. Кати се съгласила и малкото момиче направило едно ясно, добре подготвено представяне. Кати била впечатлена от явната искреност и почтително поведение на малката и приела предложения ѝ библейски трактат.
По–късно Кати се замислила за добрата подготовка и държание на своята млада посетителка. „Бях впечатлена от това, че едно малко момиче може да сподели едно толкова интересно послание, без да се самоизтъква — казала тя. — Реших, че следващия път, когато ме посетят Свидетели на Йехова, ще ги изслушам.“
Междувременно Кати се преместила в едно малко градче в югозападна Ирландия, близо до границата между графствата Корк и Кери. След известно време Свидетелите на Йехова позвънили на вратата ѝ и тя ги поканила да влязат. Тя приела редовно изучаване на Библията и понастоящем посещава събранията на сбора с няколко от децата си. Кати е признателна за искреното желание на малкото момиче да сподели добрата новина с нея.
■ В областта Туламор, в продължение на период от седем години Свидетелите имали разговори върху Библията с една жена на име Джин. Понякога тя проявявала интерес и приемала литература, но друг път интересът ѝ намалявал. Един ден, когато една Свидетелка, Франсес, и една нейна придружителка посетили Джин, я намерили в много лошо настроение. „Каквото и да казвахме — съобщава Свидетелката, — тя все повече се ядосваше. Накрая ни каза да се махаме и тръшна вратата.“
Франсес се питала дали по–нататъшните посещения няма просто да предизвикат подобен отклик. ‘Вероятно вече не си заслужава да я посещавам, щом тя наистина не се интересува от посланието’ — мислела си Франсес. Тя обаче обсъдила въпроса със своя съпруг, Томас, и той бил по–голям оптимист. Следващия път, когато били в района, отново посетили Джин. Тя била приятелски настроена и приела екземпляри от списанията „Стражева кула“ и „Пробудете се!“. Следващите посещения били също толкова приятни и Томас и Франсес започнали с нея редовно домашно библейско изучаване.
Как настъпила тази промяна? Джин обяснява, че малко преди времето, когато била така нелюбезна със Свидетелите, била родила и тъкмо се била върнала от болницата. Тъй като кърмела новороденото и хранела по–голямото си бебе, тя спяла само по час и половина на нощ. „Последното нещо, което исках да правя — казва Джин, — беше да говоря за религия.“
В рамките на два месеца Джин започнала да посещава всички събрания на сбора, а в рамките на четири месеца започнала да участвува в проповедната служба. Десет месеца след като започнала да изучава Библията, тя била покръстена. Сега личният опит на Джин ѝ помага в службата. Тя споделя: „Ако срещна някой, който е много груб, опитвам се да проявявам повече разбиране. Винаги си записвам това. Може би ситуацията ще се промени, докато отида отново; човекът може да се чувствува по–добре и да бъде по–отзивчив.“