Една легенда за Потопа подкрепя библейското повествование

ВЕТОВНИЯТ Потоп от времето на Ной е исторически факт. Различни версии на разказа се намират в устната история на много различни цивилизации по света. В африканската страна Чад племето муса̀и обяснява Потопа по следния начин:

‘Някога, на едно далечно място, живяло едно семейство. Един ден майката на това семейство искала да приготви пищно ястие за близките си. Затова тя взела чутурата и бухалката, за да счука зърното на брашно. По онова време небето било много по–близо до земята, отколкото е днес. Всъщност, можело да го докоснеш с протегната ръка. Тя удряла зърното с всичка сила и то бързо станало на брашно. Но докато удряла, по невнимание жената вдигнала бухалката прекалено високо и направила дупка в небето! Веднага огромно количество вода започнало да се излива върху земята. Това не бил обикновен дъжд. Валяло в продължение на седем дни и седем нощи, докато цялата земя се покрила с вода. Докато дъждът валял, небето започнало да се издига, докато спряло там, където се намира днес — недостижимо високо. Каква катастрофа за човечеството! Оттогава сме изгубили привилегията да докосваме небето с ръцете си.’

Интересно е, че древни разкази, говорещи за световен Потоп, могат да бъдат намерени по целия свят. Местните цивилизации на Америка, както и аборигените в Австралия имат истории за него. Подробностите може да се различават, но повечето разкази съдържат мисълта, че земята е била покрита с вода и малцина са оцелели в плавателен съд, направен от човек. Широко разпространеното присъствие на тази тема допълнително подкрепя факта, че се е състоял световен Потоп, както се съобщава в Библията. — Битие 7:11–20.