Вярата го подтикнала да действува

КОГАТО Йехова възложил на Моисей да изведе народа на Израил от египетско робство, Моисей първо помолил да бъде освободен от тази задача, като казал: „Моля ти се, Господи, аз не съм красноречив, нито досега, нито откак си почнал да говориш на слугата си, а мъчно говоря и съм тежкоезичен.“ (Изход 4:10) Да, Моисей не се чувствувал подготвен за такава тежка задача.

По подобен начин днес много от служителите на Йехова понякога се чувствуват неспособни да изпълнят задълженията, които им биват възложени. Например един християнски надзорник, на име Тиодор, разказва: „От всички неща, които Йехова иска от мен да правя, най–тежкото е проповедната служба. Когато бях млад, бързо отивах пред вратата, правех се, че натискам звънеца и тихо си тръгвах, надявайки се, че никой не ме е чул или видял. Когато пораснах, престанах да правя така, но мисълта да ходя от врата на врата ме разболяваше физически. Дори до днес се разболявам, преди да изляза на служба, но въпреки това отивам.“

Какво е това, което е дало възможност на Моисей и на съвременните Свидетели като Тиодор да се справят с такива страхове? Библията отговаря: „С вяра [Моисей] напусна Египет, . . . защото издържа, като един, който вижда Невидимия.“ — Евреи 11:27.

Наистина, проявявайки вяра в Йехова, Моисей могъл да превъзмогне своите чувства на неадекватност и да изпълни задачите, които му били възложени като съдия, пророк, водач на народа, посредник на договора на Закона, военачалник, историк и библейски писател.

Подобно на това, когато имаме вяра като Моисей, ще ходим така, че все едно ‘виждаме Невидимия’. Подобна вяра вдъхва смелост, като ни дава възможност да поемем своите християнски отговорности — дори, когато може да се чувствуваме неспособни.