Недей да таиш обида

ДА НЕ се обидим, когато някой ни засегне, днес може да изглежда по–голямо предизвикателство от когато и да било. Библията съдържа практичен съвет относно такива ситуации. „Гневете се — писал апостол Павел, — но без да съгрешавате; слънцето да не залезе в разгневяването ви.“ — Ефесяни 4:26.

Когато някой постъпи несправедливо към нас, нормално е да изпитаме някаква степен на гняв. Това, че апостол Павел казал „гневете се“, означава, че понякога гневът може да е уместен — може би в отговор на несправедливо отношение или съдебна грешка. (Сравни 2 Коринтяни 11:29.) Но когато бъде оставен неразрешен, дори справедливият гняв може да има разрушителни последствия, като доведе до сериозен грях. (Битие 34:1–31; 49:5–7; Псалм 106:32, 33) Следователно, какво можеш да направиш, когато се чувствуваш подтикнат към гняв?

В повечето случаи, когато става дума за по–маловажни простъпки, можеш или да решиш проблема за себе си ‘и да мълчиш’, или да отидеш при този, който те е засегнал, и да обсъдите станалото. (Псалм 4:4; Матей 5:23, 24) И при единия, и при другия случай е добре да отстраним бързо проблема, така че обидата да не ни измъчва и да не доведе до трагични резултати. — Ефесяни 4:31.

Йехова щедро прощава нашите грехове, дори грехове, които ние по невнимание може да не сме забелязали, че сме извършили. Не можем ли и ние по подобен начин да прощаваме малките простъпки на нашите ближни? — Колосяни 3:13; 1 Петър 4:8.

Интересно е, че гръцката дума за „прощавам“ буквално означава „да оставя да отмине“. Прощаването не изисква да омаловажаваме грешката или да извиняваме простъпката. Понякога това може да означава просто да оставим ситуацията да отмине, като съзнаваме, че таенето на обида само ще добави към нашия товар и ще наруши единството в християнския сбор. Нещо повече, да таиш обида може да бъде вредно за твоето здраве! — Псалм 103:9.