‘Точно както желязото остри желязо’

Към края на трети век от н.е. един искрен млад мъж на име Антони, описван като „коптски християнин“, се оттеглил от света и прекарал 20 години изолиран в пустинята. Защо? Той мислел, че за него това е най⁠–​добрият начин да служи на Бога. Той бил първият влиятелен отшелник, или пустинник, в т.нар. християнство.

Днес в християнството има малко отшелници. Но все повече и повече хора се изолират по друг начин. Те отказват да говорят с другите за религия, като си мислят, че такъв разговор води до разногласия и борби. Тяхното поклонение се състои главно в това да не навредят на ближния си.

Наистина, да не навреждаш на ближния си е част от истинската религия, но е необходимо нещо повече. Една стара притча казва: „Желязо остри желязо; така и човек остри лицето си срещу приятеля си.“ (Притчи 27:17) Факт е, че Библията насърчава християните да се събират заедно — не да се изолират напълно от света или от другите християни. (Йоан 17:14, 15) Тя казва: „Нека се грижим един за друг, тъй щото да се поощряваме към любов и добри дела, като не преставаме да се събираме заедно.“ (Евреи 10:24, 25) Свидетелите на Йехова следват този съвет. Няколко пъти в седмицата те се събират заедно, за да ‘острят лицата си’, като укрепват вярата на своите събратя християни. Те намират, че искреното обсъждане на Библията не води до борби. Вместо това то води до хармония и мир. Това е жизненоважна част от истинското поклонение.