Въпроси на читатели
Дали Бог е бил пристрастен, избирайки за първото ръководно тяло мъже, които имали един и същ расов и национален произход, като всички били юдеи?
Не, съвсем не е бил пристрастен. Всички онези, които в началото Исус повикал като свои ученици, били юдеи. След това, на Петдесетница през 33 г. от н.е. юдеи и юдейски прозелити били сред първите, които били помазани и така били годни да царуват с Христос в небето. Едва по–късно били включени самаряни и необрязани езичници, приели християнската вяра. Затова е разбираемо, че по това време ръководното тяло било съставено от юдеи, ‘апостоли и презвитери в Йерусалим’, както е споменато в Деяния 15:2. Те били мъже, притежаващи по–широка основа на познание от Писанията и дългогодишен опит в истинското поклонение, и имали повече време да се развият като зрели християнски старейшини. — Сравни Римляни 3:1, 2.
До времето на събранието на ръководното тяло, записано в Деяния, глава 15, много езичници били станали християни. Сред тях имало африканци, европейци и хора от други райони. Но никъде не е записано, че някои от тези езичници са били присъединени към ръководното тяло, за да бъде направено християнството привлекателно за неюдеите. Тези новообърнати в християнството езичници били равноправни членове на „Божия Израил“, но те уважавали зрелостта и по–големия опит на християните от юдейски произход, каквито били например апостолите, които били част от ръководното тяло по това време. (Галатяни 6:16) Обърни внимание на Деяния 1:21, 22 — колко високо ценен бил този опит. — Евреи 2:3; 2 Петър 1:18; 1 Йоан 1:1–3.
В продължение на много векове Бог се отнасял по специален начин с народа на Израил, от който Исус избрал своите апостоли. Не било грешка или несправедливост, че нито един от апостолите не дошъл от това, което днес се нарича Южна Америка, Африка или Далечния изток. След време мъжете и жените от тези места ще имат възможността да придобият привилегии, далеч по–големи от тези да бъдеш апостол на земята, да бъдеш член на ръководното тяло от първи век, или да получиш някакво друго назначение между божиите хора днес. — Галатяни 3:27–29.
Един апостол бил подтикнат да заяви, че „Бог не гледа на лице; но във всеки народ оня, който Му се бои и върши правото, угоден Му е“. (Деяния 10:34, 35) Да, ползата от откупа на Христос е на разположение за всички, без предубеденост. И хора от всяко племе, език и народ ще бъдат включени в небесното Царство и в голямото множество, което ще живее завинаги на земята.
Много хора са чувствителни спрямо расовия, езиковия или националния произход. Това личи от онова, което четем в Деяния 6:1 относно един въпрос, предизвикал търкания между гръцки говорещите християни и онези, които говорели еврейски. Ние може да сме израснали със съвременната чувствителност към раса, език, етнически произход или пол, или впоследствие да сме я придобили. Поради тази твърде реална възможност ще направим добре да положим изпълнени с решимост усилия да формираме нашите чувства и реакции в хармония с възгледа на Бога, който гласи, че всички хора са равни пред него, независимо от това каква е нашата външност. Когато Бог записал изискванията за старейшини и помощник–служители, той не споменал някаква раса или народностен произход. Не, той наблегнал на духовната годност на тези, които можели да се предоставят на разположение да служат. Това е вярно за местните старейшини, пътуващите надзорници и служителите на клоновете днес, както било вярно и за ръководното тяло през първи век.