Вестителите на Царството съобщават

Проповядване в неблагоприятно време

АПОСТОЛ Павел предсказал, че „в последните дни ще настанат усилни времена“. (2 Тимотей 3:1) Колко точни се оказаха тези думи! Хората от Салвадор, държава в Централна Америка, от дълго време изпитват тази горчива действителност. Повече от десетилетие страната беше потопена в гражданска война, която донесе нещастие и смърт на хиляди хора. Войната свърши, но нещастието остана. Престъпността се увеличи рязко след войната. Един местен телевизионен коментатор каза неотдавна: „Насилието и грабежите сега са ежедневие за нас.“

Свидетелите на Йехова не бяха пощадени от тази вълна на престъпност. Крадци разбиха много Зали на Царството и откраднаха озвучителна техника. Няколко пъти банди въоръжени младежи нахлуваха в Залите на Царството по време на християнски събрания, ограбвайки пари, часовници и други ценности от присъствуващите. Няколко Свидетели дори бяха убити от бандити, докато изпълняваха ежедневните си задължения.

Въпреки всички тези пречки, Свидетелите на Йехова в Салвадор продължават да работят усърдно за проповядването на добрата новина. Те правят това, подчинявайки се на библейската заповед: „Трябва първо да се проповядва благовестието на всичките народи.“ (Марко 13:10) В тази страна все още има много хора, които жадуват за надеждата на Царството, която се съдържа в Библията, и Свидетелите полагат усилия да достигнат до всеки един от тях. Неофициалното свидетелствуване се оказва резултатен метод на проповядване.

Докато бил на лечение в една болница, един Свидетел използувал всяка възможност да разговаря с другите пациенти за божиите обещания за бъдещето, както се описват в Библията. Един сериозно болен пациент опечалено казал: „Скоро ще умра!“ Но безнадеждната нагласа на този пациент не попречила на Свидетеля да сподели добрата новина на божието Царство. Той дори започнал да чете на този мъж на глас от книгата „Ти можеш да живееш завинаги в рай на земята“, издадена от Свидетелите на Йехова. Няколко дни по–късно Свидетелят напуснал болницата, смятайки, че — уви! — този човек е на смъртно легло.

Четири години по–късно Свидетелят трябвало да се лекува в друга болница. Докато бил там, към него се приближил един пациент и казал: „Помниш ли ме?“ Това бил онзи мъж, с който Свидетелят се бил срещнал преди четири години, мъжът, за когото се смятало, че умира! Колко радостна била изненадата, когато мъжът го прегърнал и казал: „Сега и аз съм Свидетел на Йехова!“ Мъжът бил приел библейската надежда за бъдещето, изучавал Библията със Свидетелите на Йехова и отдал живота си на Йехова. Той не само бил Свидетел, но и участвувал в целодневната служба като редовен пионер вече около две години.

В този случай семената на истината, които били посети в неофициална обстановка, стигнали до отзивчиво сърце. Тази привилегия да помагат на хората да стигнат до познание за истината подбужда истинските християни да продължават проповедната дейност въпреки тези „усилни времена“.