Религията — забранена тема?

„ИМА две неща, които не желая да обсъждам — религията и политиката!“ Това е често срещан отговор, когато Свидетелите на Йехова заговорят на други хора за Библията. И тази гледна точка е разбираема.

Когато хората спорят за политика, обстановката може да се нажежи и да избухнат кавги. Много хора прозират през празните обещания и осъзнават, че политиците често търсят само власт, слава и пари. За съжаление, понякога политическите различия са довеждали до насилие.

‘Но нима същото не може да се каже и за религията? — може да помислиш. — Нима религиозните страсти не са запалили много от днешните конфликти?’ В Северна Ирландия католици и протестанти от дълго време са в конфликт помежду си. На Балканите членове на източноправославната църква, католици и други си съперничат за територии. Какъв е резултатът от това? Вражди и неразбирателство.

Когато се сблъскат със заплаха от смърт, мнозина се опитват да скрият своите вярвания, както и вярванията на своите семейства. В Африка вековете на религиозни вражди между хората от т.нар. християнство и привържениците на други чужди и местни етнически религии, са подтиквали родителите да наричат децата си с две имена, които да им донесат известна защита, обичай, който съществува и до днес. Така едно малко момче може да се представи или като член на някоя църква, или като изповядващо друга религия, като използува едното име и премълчи другото. Когато религиозните убеждения на човек може да му струват живота, тогава не е чудно, че той се колебае да говори открито за религия.

За други хора религията е забранена тема, дори и животът им да не е в опасност. Те се страхуват, че когато обсъждат своите убеждения с човек от друга вяра, това ще доведе до безполезен спор. Други пък смятат, че всички религии са добри. Няма смисъл да се говори за разликите — казват те, — щом убежденията ти те задоволяват.

Дори и сериозните изследователи на същността на религията не се съгласяват един с друг. В своята статия „Изследване и класификация на религиите“, The New Encyclopædia Britannica [„Новата Енциклопедия Британика“] признава: „Рядко . . . се е случвало да се стигне до единство сред учените относно същността на [религията] . . . Затова през цялата си история тази тема е съдържала елементи на противоречие.“

Един речник определя религията като „израз на човешката вяра в една свръхчовешка сила, призната като създател и управител на вселената, както и на почитта към нея“. Това би предполагало, че религията ще играе важна роля в живота. И наистина, религията е всеобщ фактор за оформянето на човешката история. „Няма общество — отбелязва Oxford Illustrated Encyclopedia of Peoples and Cultures [„Оксфордска илюстрована енциклопедия на народите и културите“], — което да не се е опитвало да придаде ред и смисъл на живота чрез някаква форма на религия.“ Щом се отнася към такива основни понятия, като „ред“ и „смисъл“ на живота, религията сигурно ще заслужава нещо повече от спорове или препирни. По–скоро тя заслужава обсъждане — тоест, основно разглеждане — заедно с някой друг. Но с кого? И какво добро може да произлезе от това?