„Това е начинът, по който трябва да се държат истинските християни“
В СВОЯТА книга Arbeit macht tot — Eine Jugend in Auschwitz [„Работа, която те убива — младост, прекарана в Освиенцим“], от 1990 г., оцелелият от Освиенцим Тибор Вол документира един разговор, който е дочул между двама лагерници. Единият, австриец, твърдял, че е „невярващ“. Но въпреки това той похвалил лагерниците, които носели емблемата с виолетов триъгълник — Изследователите на Библията, както били наричани Свидетелите на Йехова в лагера.
„Те не ходят на война — казал австриецът на своя приятел. — Те по–скоро биха се оставили да бъдат убити, отколкото да убият някой друг. Според мен това е начинът, по който трябва да се държат истинските християни. Трябва да ти разкажа за една много приятна случка с тях. Бяхме заедно както с евреи, така и с Изследователи, на Библията, в една сграда в лагера Щутхоф. По онова време Изследователите на Библията трябваше да вършат принудителна работа на открито в най–големия студ. Не можехме да разберем как оцеляваха. Те казваха, че Йехова им дава сила. Те имаха огромна нужда от хляб, за да не умрат от глад. Но какво направиха? Събраха всичкия хляб, който имаха, взеха половината от него, а другата дадоха на своите братя, своите духовни братя, които дойдоха изгладнели от други лагери. И те ги посрещнаха с ‘добре дошли’, и ги целуваха. Преди да ядат, те се молеха, и след това техните лица сияеха от щастие. Те казваха, че вече никой не е гладен. И ето, тогава аз си помислих: „Тези са истински християни.“ Винаги така съм си представял, че трябва да се държат. Колко хубаво беше да се направи такова посрещане на изгладнелите приятели тук, в Освиенцим!“