Силата на любезната дума

„Сърце, превито на две от безпокойство — как може да го освежи една любезна дума!“ — Притчи 12:25, Knox [„Нокс“].

ХРИСТИЯНИТЕ не са имунизирани срещу бедствия. Понякога те изпитват безпокойство, защото живеят в тези „усилни времена“. — 2 Тимотей 3:1.

Каква благословия е да чуеш добри думи от верен приятел, когато си в някаква беда! „Приятел обича всякога и е роден, като брат за във време на нужда“ — казва Библията. (Притчи 17:17) Верният човек Йов бил познат като такъв приятел. Дори Елифаз казал за него: „Когато някой се препънеше, и беше слаб и уморен, твоите думи го насърчаваха да стане отново.“ — Йов 4:4, Today’s English Version [„Версия на днешен английски“].

Но когато самият Йов се нуждаел от насърчение, Елифаз и неговите приятели не изрекли добри думи. Те обвинявали Йов за неговото бедствие, като намеквали, че той трябва да има някаква тайна вина. (Йов 4:8) The Interpreter’s Bible [„Тълковна Библия“] коментира: „Това, от което се нуждае Йов, е съчувствието на едно човешко сърце. Това, което получава, е низ от абсолютно ‘истински’ и абсолютно прекрасни религиозни клишета и изтъркани морализаторски фрази.“ Йов бил толкова огорчен, като чул думите на Елифаз и неговите приятели, че бил принуден да извика: „До кога ще оскърбявате душата ми, и ще ме съкрушавате с думи?“ — Йов 19:2.

Не бива никога да ставаме причина някой от нашите събратя–служители на Бога да страда поради нашите необмислени, нелюбезни думи. (Сравни Второзаконие 24:15.) Една библейска притча предупреждава: „Това, което казваш, може да спаси живот, или да го погуби; затова трябва да отговаряш за последствията от думите си.“ — Притчи 18:21, TEV.

Бидейки наясно със силата на речта, нека следваме примера на апостол Павел. Когато бил в Македония, той ‘увещавал учениците с много думи’. — Деяния 20:2.