„Свидетелите на Йехова ме спасиха!“

В ТЕЗИ последни дни много хора се оказват „свирепи, неприятели на доброто“. (2 Тимотей 3:1, 3) Айзък, служител в бюрото–клон на Дружество „Стражева кула“ в Западна Африка, се убедил, че това е истина. Той разказва:

„През януари 1992 г. пътувах по един безлюден път в такси, което бях наел заедно с пет други пътници. Започнах разговор с жената, която седеше до мен и тя с удоволствие прие от мен брошура, основана на Библията.

Около четири часа следобед една нова кола без номера внезапно се изпречи пред нас и нашата кола спря със скърцащи спирачки. От другата кола изскочиха трима едри мъже с пушки и отвориха широко нашите врати. ‘Излизайте всички’ — извика един от тях.

Един друг грабна чантата ми. Като видя, че в нея има само библейска литература, той захвърли чантата настрани. ‘Какво още имаш?’ — попита той, насочвайки пушката си към мен. Аз бързо му дадох парите в портфейла си. ‘Това ли е всичко?’ — попита той. Казах му, че съм един от Свидетелите на Йехова и че Свидетелите не лъжат. Той грабна портфейла от ръката ми, видя моята лична карта на служител на Дружество „Стражева кула“ и каза: ‘Добре, Стражева кула. Чакай тук.’

След това той се обърна към жената, с която разговарях в таксито. Тя бързо свали медалиона си и му даде парите от портмонето си. Когато крадецът забеляза брошурата в треперещите ѝ ръце, той помисли, че сме заедно, и ѝ даде знак да остане с мен.

Междувременно другите въоръжени бандити жестоко се нахвърлиха върху нашите спътници. Те пребиха и ограбиха шофьора и другия мъж, пътуващ с нас. Единият разбойник сграбчи медалиона на втората жена. Когато тя оказа съпротива, те ожесточено я заудряха по главата и гърдите с прикладите на пушките, докато не умря. Третата жена те извлякоха от колата и я застреляха в гърдите. За съжаление, тя също умря. Само нас със младата жена ни оставиха напълно невредими.

Когато по–късно един минаващ шофьор ни взе, ужасената жена продължаваше да повтаря: ‘Свидетелите на Йехова ме спасиха!’“