Дали ранните християни използували божието име?

ИМЕТО на Бога се появява хиляди пъти в Еврейските писания, където то е представено с четирите съгласни букви יהוה (ЙХВХ, тетраграматон). Археологическите открития показват, че в Израел, преди изгнанието на евреите във Вавилон, през 607 г. пр.н.е., името е било в широка употреба, а и в следизгнаническите библейски книги на Ездра, Неемия, Даниил и Малахия, то се появява многократно. Обаче с приближаването на времето за появата на Месията, евреите поради суеверието си постепенно престанали да употребяват името.

Дали учениците на Исус използували божието име (обикновено изразявано „Йехова“ или „Яхве“ на български)? Фактите показват, че го използували. Исус учел последователите си да се молят на Бога: „Да се свети Твоето име!“ (Матей 6:9) А в края на своята земна служба самият той се молел на своя небесен баща: „Изявих името Ти на човеците, които Ми даде от света.“ (Йоан 17:6) Освен това, ранните преписи на „Септуагинта“ — гръцкия превод на Еврейските писания, използуван от учениците на Исус, — съдържал божието име под формата на еврейския тетраграматон.

Какво можем да кажем за евангелията и останалите Християнски гръцки писания („Новия завет“)? Смята се, че след като божието име се е появявало в „Септуагинта“, то също се е появявало и в най–ранните преписи на тези Писания — поне там, където е бил цитиран „Септуагинта“. Затова името Йехова се появява повече от 200 пъти в „Християнски гръцки писания — Превод на новия свят“. Някои са критикували това като неоправдано. Обаче изглежда, че подкрепа за „Превод на новия свят“ има в един източник, в който малко може да се очаква да се намери такава — вавилонския Талмуд.

Първата част на този юдейски религиозен труд е озаглавена Шабат („Сабат“) и съдържа огромно количество от правила, определящи поведението по време на сабат. В един от разделите се обсъжда, дали е редно да се спасяват библейски ръкописи от пожар на сабат, и след това се появява следния пасаж: „Беше казано в текста: Празните места [гильохнѝм] и книгите на Миним можем да не спасяваме от пожара. Р. Йосе каза: През делничните дни трябва да се изрязват местата с божиите имена, които те съдържат, да се скриват и да се изгаря останалото. Р. Тарфон каза: Нека да погреба сина си, ако не ги изгоря заедно с божиите им имена, ако ми паднат в ръцете.“ (Превод на д–р Х. Фридман).

Кои са били тези миним? Думата означава „сектанти“ и може да се отнася за садукеите или самаряните. Но според д–р Фридман в този пасаж тя най–вероятно се отнася за християните от юдейски произход. Тогава какво са били гильохнѝм, преведени като „празни места“ според д–р Фридман? Има две възможни значения. Това може да са били празните полета на свитъка или дори празни свитъци. Или в ироничния смисъл на думата — това може да са били писанията на миним, с което се е подчертавало, че тези писания са толкова безполезни, колкото са и празните свитъци. В речниците това второ значение се дава като „евангелия“. В съгласие с това, в изречението, което се появява в Талмуда преди горецитирания откъс, четем: „Книгите на Миним са като празни места [гильохнѝм].“

Съответно, в книгата Who Was a Jew? [„Кой е бил евреин?“] от Лорънс Х. Шифман, горепосочения пасаж от Талмуда е преведен по следния начин: „Ние не спасяваме от пожар (на сабат) евангелията и книгите на миним (‘еретиците’). Напротив, те биват изгаряни на място, те и техните тетраграматони. Равин Йосе Ха–Гелили казва: „През седмицата трябва да се изрязват техните тетраграматони и да се скриват, а останалото да се изгаря. Равин Тарфон казва: Нека да погреба синовете си! Ако ми паднат (тези книги) в ръцете, ще ги изгоря заедно с техните тетраграматони.“ Д–р Шифман продължава по–нататък с доказателства, че миним тук са християните от юдейски произход.

Дали този откъс от Талмуда наистина говори за ранните християни от юдейски произход? Ако е така, тогава това е убедително доказателство, че християните са включвали божието име — тетраграматона — в своите евангелия и писания. А вероятността, че Талмудът наистина обсъжда тук християните от юдейски произход е изключително голяма. Това схващане има научна подкрепа, а и контекстът на Талмуда явно дава допълнителни доказателства. Разделът, който идва след горния цитат от Шабат, разказва една случка за Гамалиил и един християнски съдия, в която се споменават откъси от Проповедта на планината.

Едва по–късно, когато отстъпническото християнство се отклонило от простите и ясни учения на Исус, божието име престанало да се употребява от хората, твърдящи че са християни, и то дори било премахнато от преписите на „Септуагинта“, от евангелията и от другите библейски книги.

[Снимка на страница 31]

По времето на Исус, божието име се намирало в „Септуагинта“

[Източник]

Israel Antiquities Authority