Крачка към завръщането

‘ТОЙ им говореше с притчи.’ Така Библията въвежда трите незабравими Исусови притчи за милостта — за загубената овца, за загубената драхма и за блудния син. — Лука 15:3–32.

Две статии в „Стражева кула“ (англ.) от 15 април 1991 г. [на бълг. от 1 ноември 1991 г.] анализираха тези притчи и помогнаха на много читатели да разберат как днес може да бъде оказвана милост. В тях се фокусираше главно върху духовните пастири — как те могат да поемат инициативата за установяване на контакт с хора, които са били изключени, но които биха могли да откликнат на приятелско посещение. Какъв е резултатът от тези статии и от новата процедура?

Скоро след излизането на списанието, един мъж от щата Вашингтон, САЩ, писа: „С днешната ми поща пристигна едно доказателство за изобилната любеща милост на Йехова. Седя тук със сълзи на очите и с радост в сърцето заради даровете и промените, които осигурява Всевишният. Само един истински справедлив Бог може да осигури помощ за подобните на овце хора, които са се загубили. . . . Да, аз съм изключен, но вървя по пътя към възстановяването.“ През октомври той беше възстановен в сбора.

А как стои въпросът с посещенията, направени от двама старейшини от сбора? Една християнка и съпруга писа: „Думите не могат да изразят чувствата ми. Съпругът ми беше изключен около 13 години. Старейшините го посетиха, както беше препоръчано в статията. Вчера вечерта за първи път след толкова години той дойде на едно събрание. Сега той се опитва да преобрази живота си и да се завърне в сбора.

Когато пътуващите надзорници посещават сбор след сбор, те виждат резултатите. Един окръжен надзорник писа неотдавна:

„Когато излезе „Стражева кула“ от 15 април 1991 г., мнозина се чудеха какъв ще бъде откликът на посещенията на старейшините. Отговорът стана доста очевиден.

В нашия окръг последните четири сбора, които посетих, бяха свидетели на завръщането в Залата на Царството на девет души. Макар че само един беше възстановен, другите осем имат чудесен напредък. Старейшините и сборовете са въодушевени, виждайки плодовете на своя труд и мъдростта на това да се прилагат теократичните напътствия.

Ние се радваме на тази хубава, милостива уредба. Както каза една възстановена в сбора сестра: ‘Аз нямах смелостта да се върна сама, тъй като се мислех за осъдена пред Йехова. Но посещението на старейшините беше онова насърчение, от което имах нужда.’ Нейният ентусиазъм насърчи изключително много сбора.“

Дори и много от посетените да не откликнат, несъмнено е постигнато много добро посредством тази милостива инициатива. Така че в началото на септември старейшините на всеки сбор ще прегледат отново имената на хората, които са изключени и живеят в района на сбора, и ще уредят да се посетят всички, за които те смятат, че могат да откликнат на оказаната милост.