Живот след смъртта неотговорени въпроси
„АКО умре човек, ще оживее ли [отново]?“ (Йов 14:14) Този въпрос, зададен преди много столетия от патриарха Йов, е карал хората от всяко общество през различните епохи да се замислят върху него, затова не липсват всевъзможни предложения за отговор.
Древните гърци смятали, че душите на умрелите продължавали да живеят. Те били превозвани през реката Стикс в обширна подземна област, наречена долния свят. Там съдии изпращали душите или на мъчение в един затвор с високи стени, или за блаженство в Елисейските полета. Други древни народи смятали, че душите се превръщат в звезди или комети. Други пък казвали, че душите били лъчисти и били изтегляни нагоре към луната; а всеки месец, когато луната се изпълнела, те били прехвърляни на слънцето.
И днес теориите, свързани с някакъв живот след смъртта, продължават да изобилствуват. Индусите и будистите вярват в реинкарнацията [прераждането]. Мюсюлманите учат, че душата преживява смъртта на тялото и при последния съд ще иде или в рая, или в ада. Повечето протестанти биват поучавани, че душите живеят след смъртта, за да изпитат небесно блаженство или мъки в пламъците на ада. Към този сценарий католиците прибавят лимбо [обиталище на душите, на които според римо–католическата религия е забранен достъпът в небето, защото не са получили християнско кръщение] и чистилището.
В някои страни вярванията по отношение на предполагаемите души на мъртвите представляват любопитна смесица от местна традиция и т.нар. християнство. Например, сред много католици и протестанти в Западна Африка е прието да се покриват огледалата, когато някой умре, така че никой да не може да погледне и да види духа на умрелия. Четиридесет дни след смъртта на близък човек семейството и приятелите му се събират, за да отпразнуват възлизането на душата в небето. После, обикновено на Коледа или Нова година, близките посещават гробището и изливат алкохолна напитка на гроба. Те дори говорят на умрелия, като му искат услуги и разказват семейни новини.
Очевидно няма съгласие между световните религии по отношение на това какво точно става след смъртта. Обаче едно почти всеобщо съгласие съществува по отношение на основното твърдение: безсмъртието на душата. Повечето учения за живот след смъртта са просто вариации на тази основна тема.
И все пак появяват се няколко неизбежни въпроса: Откъде води началото си идеята, че душата е безсмъртна? Дали е застъпена в Писанията? И ако е така, защо тогава и нехристиянски религии я проповядват? Това не са въпроси, които могат да бъдат отминати. Каквото и да е твоето религиозно убеждение, смъртта е факт, с който се сблъскваме всички. Затова този спорен въпрос те засяга лично по много сериозен начин. Ето защо ти предлагаме да погледнеш на тези неща открито, оставяйки настрана предубежденията.