Мъдра стъпка преди нещастието

ТЪЙ като децата на Мария вече израснаха, тя имаше свободно време и реши да се захване с някаква полудневна работа. Но когато сподели това със своя съпруг Енос, той ясно даде да се разбере, че не е необходимо тя да започва работа. „Щом като успях да издържам и теб, и децата, значи ще мога да издържам двама ни сега.“ — каза той. Вместо да изпрати жена си да работи, той ѝ предложи да помисли и чрез молитва да реши дали да стане пионерка, целодневна вестителка на Царството.

Въпреки че Мария с радост споделяше съобщението за Царството със своите ближни, тя беше плаха и ѝ липсваше самоувереност. Но независимо от това тя искаше да последва съвета на мъжа си. Така, със смесени чувства, тя се записа като помощна пионерка през април 1981 г.

Мария бързо обикна работата по проповядване на Царството — с такава любов, каквато никога преди не бе изпитвала. Скоро тя водеше четири изучавания на Библията със заинтересувани хора. В рамките на една година тя стана редовна пионерка, водеща десет изучавания на Библията. Кристина, свидетелка на Йехова, майка на две деца на училищна възраст, ентусиазирано се присъедини към Мария като нейна партньорка в пионерската дейност. Нови хора, проявяващи интерес към Библията, започнаха да посещават събранията в Залата на царството, където растеше чудесен пионерски дух. И най–голямата радост за Мария бе, когато собственият ѝ син Кристофър реши да последва нейния пример и също да стане пионер.

Внезапно през 1985 г. връхлетя нещастието. Мария припадна. Разширение на кръвоносен съд в главата ѝ доведе до масивен мозъчен кръвоизлив и след три дни 45–годишната Мария бе мъртва.

Но през тези четири години пионерска дейност Мария си бе създала чудесно име сред хората. На погребението ѝ дойдоха повече от 300 души, между тях и много съседи. Една от присъствуващите, нейна училищна приятелка, на която вярата на Мария бе направила голямо впечатление, поиска да научи повече за това и помоли за изучаване на Библията. Службата на Мария все още даваше плодове.

„Сега аз съм помощен пионер, — казва Енос, — но единственото нещо, което бих искал, е да бях се присъединил към Мария, когато тя беше на пионерска служба. Тя винаги говореше за преживяванията си през деня и беше толкова щастлива. Всъщност тези няколко години бяха най–щастливите от нашия съвместен живот, но аз едва сега оценявам защо това бе така.“

Никой не може да предскаже кога „времето и непредвидените обстоятелства“ ще поискат дела си, както най–неочаквано стана в случая на Мария. Но тези, които остават верни като вестители на Царството, си осигуряват благоприятно признание както от страна на Бога, така и от страна на хората, дори и да се случи нещастие. — Еклисиаст 9:11; 11:1, 2.

[Снимки на страница 32]

Участието в службата е добре използувано време