Въпроси от читатели

◼ Подобаващо ли е за християнин, само за удоволствие да купува лотарийни билети, когато сумата се използва за благодетелни цели?

Библията няма нищо против подобаващо развлечение, защото Йехова е „щастливият Бог“ (1 Тимотей 1:11). Неговите служители могат да се радват на хубава музика, благонравни танци, умерено ядене и пиене както и на уравновесени спортни занимания и игри (Псалм 150:4; Еклисиаст 2:24). Но, хазартните игри стоят в пълно противоречие с Божия мъдър съвет, и това се отнася също за лотарии.

Какво всъщност се разбира под лотария? Става въпрос за купуването на билети, които дават шанс за спечелване на нещо. Печелившите биват установявани чрез изтегляне, случаен избор на определено число.a Често е изложена е д н а голяма печалба, може би милиони марки, долари или левове. Такива извънредно големи печалби предизвикват такава голяма подбуда, че лотариите са „най-разпространената форма на хазартни игри“ (Де Ворлд Бук Енсайклопидиа). Стотици милиони хора играят на лотария.

Някои заключават, че участието в лотария не е нещо погрешно или лошо, поради това, че един лотариен билет не струва много пари и че участието е доброволно и една част от печалбата се употребява за благодетелни цели, като например за помощ на бедните. Основателни ли са тези разсъждения?

Наистина, някои казват, че при играене на лотария се касае за обикновено, евтино удоволствие, но не може да се отрече най-важния фактор! Лотарийни билети се купуват, с надежда да се спечелят много пари. Това противоречи на божественото предупреждение за алчност, която може да стане такава голяма страст, че да попречи на някой ‘да наследи Божието Царство’. Ето защо, ако един християнин чрез участието си в хазартни игри постепенно развие алчност, може да бъде изключен от еклезията (1 Коринтяни 5:11; 6:10). В Библията се казва: „Наследство, отначало бива придобито чрез алчност, но собственото му бъдеще няма да бъде благословено“ (Притчи 20:21). Християнин, който почувства желание, така да се каже да опита щастието си и играе на лотария, трябва сериозно да се замисли върху това, че лотарийната игра почива на алчност. В Ефесяни 5:3 се казва, че ‘алчност не трябва дори да бъде спомената между нас’, а камо ли да се практикува.

Повечето лотарийни играчи принадлежат към по-бедно съсловие. Дори и ако този билет не е скъп, все пак играчът отделя пари, които всъщност би трябвало да употреби за задоволяване на нуждите на семейството си, като например за повече хранителни продукти, подобаващо облекло и по-добри медицински грижи. Който твърди, че е християнин, но не се грижи за нуждите на семейството си, „е по-лош от невярващ“ (1 Тимотей 5:8).

Също и когато лотарийният билет не вреди особено много на личното портмоне или на това на семейството, това не означава, че не се наврежда на други. Как така? Поради това, че всеки купувач на лотариен билет иска да спечели. Но откъде ще дойде сумата за неговата печалба? Ако неговият билет струва 1 лев и с това спечелва сто хиляди лева, това означава, че той получава парите на стотици хиляди други хора. Може ли това да бъде съвместимо с Божията заповед да не пожелаваме ценното на други? (Второзаконие 5:21). В действителност неговата печалба представлява парите на много повече хора, понеже за нея трябва да се продадат далеч повече от сто хиляди билета. Голяма сума поглъщат разноските за лотарията, друга част е за благодетелни цели, която служи като един вид рекламен барабан за лотарията. Дори ако някой може сам да заплати лева за своя лотариен билет, трябва да се помисли как стои въпроса с масата от други участници? Неговата печалба вероятно ще бъде известена, чрез което много други ще бъдат подтикнати да започнат с лотария или да купуват още повече билети, дори ако нямат вече средствата за това.

Освен това с лотарийните игри е свързана мечтата, да се спечелят пари, без да се работи. Да, лотарийната игра предразполага към мързеливост. Но Библията насърчава Божиите служители да бъдат пестеливи и усърдни и упорито да работят. Вместо да се насърчава настроението „да се получи нещо безплатно“, тя обяснява: „Ако някой не иска да работи, не трябва също да яде“ (2 Солунци 3:10; Притчи 13:4; 20:4; 21:25; 1 Солунци 4:9–12).

Това, че други играят на лотария и че лотарийната игра е позволена от закона, не означава, че християни трябва да вземат участие в нея. Някои страни са легализирали както разни форми на хазартни игри, така също и проституцията и полигамията. Въпреки, че тези неща са легални и че много хора са предразположени да ги вършат, това не означава, че е правилно в Божиите очи. Християни по-скоро се стремят да отразяват настроението на Давид: „Твоите пътища, о, Йехова, остави ме да позная; учи ме на твоите пътеки. Остави ме да ходя в твоята истина и учи ме, защото ти си мой Бог на спасението“ (Псалм 25:4,5).

Ако християнин иска да помогне на бедни, инвалиди или стари хора, може да извърши непосредствено това или по начин, който не е свързан с хазартни игри.

[Бележки под линия]