Заслужава ли си, да се молим

В ПЕТЪК 31 май 1985 г. серия от торнади върхлетяла върху южната част на провинцията Онтарио в Канада. Един духовник от малкото градче Гренд Холей гледал безпомощно как разбеснелите се ветрове откъсват покрива на къщата му. Във вестниците после писали, че „той видял едно след друго и трагедия и чудо, като станал свидетел на необуздания гняв на природата.“

Това дейстивително било ужасна трагедия за близките и приятелите на двамата души, които загубили живота си в торнадите и повечето от хилядата, останали без покрив над главата, жертви на унищожителния вихър. Същевременно тези, които едва се изплъзнали от смъртта и се отървали с леко нараняване, казват, че преживяли по чудо. Рон и колегата му са от тези хора. Предупредени едва 4 секунди по–рано, те избягват в най–солидната зона на зданието с бюрата, където работели. След като открива по какъв невероятен начин двамата избегнали смъртта Рон заявил: „Вярвах в Бога преди това, но сега съм убеден, че той съществува.“

Казва се, че в случай на внезапно нещастие почти всеки вярва в Бог. И ако в такива моменти има достатъчно време, тогава много хора с жар се молят да бъдат закриляни и пощадени.

В неделя, 21 юли 1985 г. в Сидней в Австралия, повече от стотина души — мъже, жени и деца се били събрали в една Зала на Царството, за да обожават Бога. След изпяването на песен била произнесена молитва за еклезията. 15 минути след началото на библейския доклад, това мирно събрание било внезапно прекъснато от експлозия на бомба. Ораторът бил тежко ранен, един мъж седящ в първите редове бил убит и повече от 40 души трябвало да бъдат приети в болница.

[Блок/Снимка на страница 3]

От значение ли е дали се молим или не?

Тези две произшествия — обозначени като „необуздан гняв на природата“ и престъпно дело — дават повод да се запитаме за значението на молитвата. Каква стойност има молитвата? Тя наистина ли дава резултати? Заслужава ли си да се молим?