Какво можем да се научим от Божието творение?

ГЪЛЪБИ могат да се ориентират посредством натрупвания от магнетични кристали в главата и врата. Известен брой риби произвеждат електричество. Няколко вида птици отделят излишната сол от морската вода, която пият. Някои черупкови животни разполагат с камери, които или пълнят с вода за да могат да потъват или с газ, за да изплуват отново на повръхността.

Да, дали човек съзнава или не — но когато използва компас, произвежда електрически ток, построява подводници или обезсолява морска вода, той само подражава Божието творение.

Човекът може да научи толкова много от Божието творение, че понякога се говори за „книгата на природата.“ Биониката например е научен клон, който се занимава с практическото прилагане на системи, които се намират в природата. Това включва крилата на самолета с белезите на птичи криле, подводници, които имат формата на делфини и бетонни строежи, подобаващи устройството на човешки кости. Но само технически познания ли предлага „книгата на природата?“

Не, тя е източник също и на практически указания, които преди всичко са от морално естество. По отношение на усърдната работа на мравката в библейската книга Притчи се казва следното: „Иди при мравката, ти ленивецо; виж нейните пътища и стани мъдър. Въпреки, че няма командуващ, надзирател или началник, приготвя си храната през лятото; по време на жетвата е събрала нейните хранителни запаси“ (Притчи 6:6–8).

Наистина Етологията (изследователска наука на поведението) предявява претенции, че извлича познания от поведението на животните, но тя има своите граници. Невъзможно е човешкото поведение да се сравни изцяло с това на животните. Трябва да се вземат предвид съществените разлики, като например говора и безкрайно сложните мисловни процеси при човека. Един учен обяснил: „че ние не сме само по–умни маймуни“. Преди всичко нашия разум е това, „което ни отличава качествено от всички други форми на живот“.

Но има също и цяла редица от въпроси, които едно изучаване на Творението никога не може да ни отговори. Например: Животът има ли някакъв смисъл? Има ли Бог, който се грижи за нас? Нека видим, дали на тези въпроси може да се намери отговор.

[Блок/Снимка на страница 26]

Това го имаше по–напред в Творението: звуковата система

Прилепи са съоръжени със свърхзвунова система за да открият жертвата си и да я преследват, като издават тонове и анализират ехото. Но някои молци могат да изпратят смущаващ сигнал от вълни подобни на тези на врага. Понеже за прилепа има само много малко време, за да установи, дали всъщност се касае за една пречка или не, целесъобразно отстъпва пред молеца.

Професор James Fullard от университета Торонто (Канада), изказал възхищението си по следния начин: „Удивителното се състои в огромния обхват от преработване на информации и многобройните решения, които мозъка на прилепа и на молеца трябва да вземат, като се има предвид, че се използва само едно ограничено число от нервни клетки. Те доказват икономия и съвършеност в такъв голям размер, че въздушните военни стратези могат само да завиждат.“

[Блок/Снимка на страница 27]

Това го имаше по–напред в Творението: Водолазният звънец

Към началото на 16–тото столетие Леонардо Давинчи изнамерил водолазен апарат. Но известен вид паяци, Argyroneta aquatica, притежават съвършенна система, която им прави възможно дишането под вода. Както писала Андре Тетри в нейната книга Помощните средства при живите същества, този паяк живее в бавно течащи води върху подводни растения, между които преде финна хоризонтална мрежа, задържаща се в това състояние с помоща на многобройни нишки. Когато паяка се върне на повръхността, ... захваща с едно тласъчно движение въздушен мехур в косите в задната част на тялото си които отблъскват водата ... Паякът потъва отново и пуска въздушният мехур под мрежата от нишки. Мехурът се издига и прави лека издутина е мрежата.“ При повторни потьвания от този род паякът събира достатъчно въздух, за да прекара целия ден под звънеца, където изяжда плячката си уловена през ноща. Андре Тетри пише: „Водолазните апарати на хората отговарят на високоспециализираните видове, които се срещат в природата.“