Въпроси от читатели

◼ Някои учени твърдят, че в Матей 19:24 вместо думата „камила“ трябва да стои думата „въже“. Текстът гласи: „По–лесно е да мине камила през иглени уши, отколкото един богат да влезе в Божието Царство.“ Коя дума е правилна?

Известни библейски учени заключават погрешно, че тези думи първоначално били написани на арменски език. Употребената в арменски преводи дума (гамла́) може да означава „камила“. Но в съответна връзка също може да бъде предадена и с „дълго въже или греда“. Но според Папиас от Хиераполис, който вероятно е бил съвременник на апостол Йоан, Матей бил писал евангелието си по–напред на еврейски, а не на арменски, и след това го превел на гръцки. Еврейската дума за „камила“ е (гама́л) за разлика от думите (ше́вел) за „въже“ и (‘аво́т) за „шнур“ и Матей сигурно е щял да избере правилното значение.

Най–старите и достоверни гръцки ръкописи (Кодексът Синаитикус и кодексът Ватиканус [1209 г.]) съдържат думата камело́с, която означава камила. Същата дума е използвана и в Матей 23:24, където едва ли може да има съмнение, че става дума за „камила“.

В течение на столетия някои се опитвали да омекотят Исусовото очевидно преувеличение. Някои дори си позволил да променят святия текст. В петото столетие в някои гръцки ръкописи на това място се появява подобна дума, а именно ка́милос. Тази редко срещана дума означава „въже, корабно въже“. Съобразно труда Гръцко–английски речник на Новия завет от Арндт и Гингрих, тя „няма никакво място в НЗ [ Новия завет]“. Елинистите Вестгот и Хорт обвиняват за тази промяна Кирил от Александрия, който живял в петото столетие и станал християнин. Той твърдял, че с използваната от Матей дума (ка́мелос) може да се е смятало, че се отнася за корабно въже, като обяснил: „Опитните моряци наричат дебелите въжета ‘камили’.“ Но към тази мисъл Вестгот и Хорт обясняват: „Това е погрешно.“

Представата, че една огромна камила може да мине през иглени уши, „звучи“, както се казва в един справочник, „като ориенталско преувеличение“. Във Вавилонския Талмуд се говори за хора, които важели за толкова хитри, че както изглеждало извършвали невъзможни неща и за тях се казва, че „могат да накарат слон да премине през иглени уши“. Исус използвал значи типична ориенталска метафора за да подчертае силния контраст на невъзможността. Изобщо не би могъл, какъвто и да е по–голям предмет да премине през иглено ухо — било то камила, въже или слон. Исус не е казал, че за богат изобщо не е възможно да получи вечен живот, защото някои доста заможни станали негови последователи (Матей 27:57; Лука 19:2, 9; Йоан 19:38, 39). Но малко преди да произнесе тези „силни думи“, един млад богаташ не приел предложението на Исус да стане негов последовател, защото повече обичал „неговите богатства“ (Матей 19:16–22). За всеки богат с подобно отношение би било невъзможно да наследи вечен живот. Такава личност би могла само тогава да се промени и да получи спасението, което се намира само в Божията сила, ако Бог ѝ бъде в помощ по необикновен начин (Матей 19:25, 26).