Опасностите на богатството и на бедността

ДАЛИ Библията осъжда богатството, а възхвалява бедността? Така мислят много хора. Но две свързани помежду си притчи изясняват това.

Притчи 10:15 заявява: „Имотът на богатия е неговия укрепен град, а съсипия за бедните е тяхната сиромашия.“ А 16–ти стих допълва: „Заплатата на праведния е за живот, а благоуспяването на нечестивия е за грях.“ Да видим как тези стихове взаимно се допълват.

Стих 15 потвърждава, че богатството има свои предимства, а бедността — недостатъци. Богатствата предпазват пред някои капризи на живота. Бедният пък, среща допълнителни трудности понеже няма финансови възможности да реагира на неочаквани проблеми. По този въпрос Библията е напълно реалистична (Енлисиаст 7:12).

Обаче, в стих 15 може също да се види намек за опасността свързана с богатството или с бедността. Много богаташи се уповават изцяло на парите си, считайки ги за единствена и достатъчна закрила (Притчи 18:11). В същото време богатствата не могат да помогнат за спечелването на добро име у Бога, нито да осигурят трайно щастие. Всъщност те дори могат да усложнят нещата. Такъв извод възниква от притчата на Исус за богаташа, който построил по–големи житници, но който не е бил богат в Бога (Лука 12:16–21; 18:24, 25). Същевременно много бедняци мислят, че поради беднотията им тяхното бъдеще е безнадеждно.

Стих 16 обобщава всичко това. Справедливият, независимо дали притежава много или малко във финансово отношение, намира удоволствие в работата си. Не допуска облагите от извършената работа да прахосат доброто му име в очите на Бога. Неговите усилия му дават, освен щастие сега, увереност за вечен живот в бъдеще (Йов 42:10–13). Колкото за нечестивия, макар и да печели много пари, той няма полза от това. Вместо да цени защитната стойност на парите и да живее в съгласие с Божията воля, той използува богаствата за да живее в грях.