Въпроси от читатели

◼ Исус е извикал на мъченическия стълб: „Боже мой, Боже мой, защо ме изостави?“ Липсвала ли му е вяра, и мислел ли е, че Бог го напуснал?

При четене на тези думи в Матей 27:46 и Марко 15:34 някои читатели заключават, че Исус е бил разколебан в доверието си в Бога, когато бил изправен пред мъчителна смърт. Други казват, че това е било само човешка реакция, разбираемо отчаяние на един мъж от плът и кръв в неговия смъртен страх. Ние имаме обаче пълно основание да не се съгласим с тези, само човешки разсъждения, които се основават на външния израз. Наистина никой от нас днес не може да каже със сигурност, какво всичко е било свързано с този негов вик, но можем да познаем две възможни подбуди.

Исус напълно съзнавал, че „трябва да отиде в Ерусалим и ... много да страда и да бъде убит и на третия ден да бъде възкресен“ (Матей 16:21). От небето, Божият Син е бил вече наблюдавал, как даже и несъвършени хора са били пострадали от мъчителна смърт и същевременно били запазили тяхната безупречност (Евреи 11:36–38). Затова не съществува никакво основание да се приеме, че Исус — като съвършен човек — е изпитвал страх от това, което му предстояло; също така смъртта на мъченически стълб не означавала за него, че Баща му го бил изоставил. Исус предварително знаел, „каква смърт щеше да умре“, а именно смъртта на мъченически стълб (Йоан 12:32, 33). Той също е бил сигурен, че на третия ден ще бъде възкресен. Защо тогава е казал, че Бог го изоставил?

От една страна, може би е бил на мнение, че Йехова оттеглил защитата си от Сина си до такава степен, че безупречността на Исус да бъде изпитана до крайност — до страдателна и позорна смърт. Чрез това обаче, че Бог предоставил Исус на гнева на неговите врагове, ръководени от Сатана, не се изразило всецяло изоставяне. Йехова е продължавал да обича Сина си и това станало очевидно на третия ден, когато възкресил Сина си, нещо, което Исус е знаел предварително (Деяние на апостолите 2:31–36; 10:40; 17:31).

От друга страна, с горепосоченото е свързано второ основание, което могло да подтикне Исус към това извикване на стълба: С произнасянето на тези думи бил могъл да изпълни пророческо посочване на Месията. Часове преди това Исус бил казал на апостолите, че всичко ще стане така, „както е писано за него в Писанията“ (Матей 26:24; Марко 14:21). Да, той е искал да изпълни всичко, което е било писано, включително и тези неща от Псалм 22. Би било доста поучително за нас, ако сравним един с друг следните библейски пасажи: Псалм 22:7, 8 — Матей 27:39, 43; Псалм 22:15 — Йоан 19:28, 29; Псалм 22:16 — Марко 15:25 и Йоан 20:27; Псалм 22:18 — Матей 27:35. Псалм 22, който съдържа толкова много пророчески указания за изживяванията на Месията, започва с думите: „Боже мой, Боже мой, защо ме изостави?“ Когато Исус извикал тези думи, той изпълнил още едно пророчество (Лука 24:44).

Псалмистът не е вярвал, че Бог просто се е отказал от него или го е изоставил, защото казал по–нататък, че ще ‘известява Божието име на братята си’ и подканвал други, също да величаят Йехова (Псалм 22:22, 23). Така също и Исус, който много добре бил запознат с Псалм 22, е имал основание да се уповава на това, че неговия Баща го обичал и признавал както преди, въпреки че допуснал да преживее всичко това на мъченическия стълб.