Предаването на живот — резултат на еволюция или дар от Бога?
„УДИВИТЕЛНО СЛОЖНИ“. Така списанието Science News обозначило половите органи на жената. Обаче, яйцето образувано в яйчника на жената не може от само себе си да даде начало на живот. За да настъпи това, с неговото ядро трябва да се свърже сперматозоид, произведен от мъжките полови органи. Но как така подбужда сперматозоида яйцето да се развива? Този въпрос занимава учените до ден днешен.
Мнението, че всичко се е развило чрез еволюцията, повдига още друг въпрос: Щом като мъжките и женските полови органи са се развили, тогава по какъв начин е бил предаван живот преди тези органи да приемат окончателната си структура?
С размножаването са свързани и други чудеса. Генетическият материал складиран в оплодената яйцева клетка може да се разгледа само под микроскоп. Обаче той съдържа „цяла библиотека от информации“, както са се изразили професорите Фреир и Дейвис, в техната книга „Доказателство за сътворението“. Те допълнили оше: „Няма никакъв друг пример за миниатюризация, който дори грубо би могъл да се сравни с него“. Споменатата микробиблиотека ръководи развитието на всички части на нашето тяло, очертавайки дори такива детайли като цвета на очите и на косите.
Наскоро след оплодяването клетката се дели на две, после на четири и така нататък, чак до образуването на множество клетки. Деленето на клетките обуславя удвоявянето и подреждането на милиони молекули. Това може да се сравни с фабрика, която автоматично се разделя на две самостоятелни половинки, от които всяка една от тях е снабдена с едни и същи машини и произвеждащи един и същ продукт, докато този процес се повтаря непрекъснато. В резултат става нещо друго още по–удивително.
Образуват се специализирани клетки — нервни клетки, мускулни клетки, кожни клетки и всички други клетки от които се състои човешкия организъм. Диференцирането на клетките е все още тайна. Същото може да се каже и за образуването на клетъчни обединения. „Никой не знае точно“, се казва в списанието Science Digest „защо определени клетки се свързват, за да образуват бъбрек, а от други в това време става черен дроб и т. н.“. На края на този процес на растеж, човешкото тяло се състои от около 100 000 000 000 000 клетки.
Според еволюционната теория човешкият живот се е развил от прости микроорганизми. Но за разлика от човека по–голямата част от микроорганизмите не се нуждаят от сексуален партньор за тяхното размножаване; те се размножават по безполов начин. Как този начин на предаване на живот е успял да се преобрази в много по–сложен изискващ двама родители? На еволюционистите им е трудно да обяснат това, което потвърждават техните изказвания от предишната страница.
Този огромен скок повърхностно се означава като „изнамирането на половото размножаване“. Обаче някои учени не се колебаят да се противопоставят на това. Например Професор Джаап Киес от университета в Западен нос в Южноафриканската република, нарича този възглед „чудовищна спекулация“.
Съществува само едно удовлетворяващо обяснение на процеса на размножаването. Тази способност е дар от всемъдрия Създател, Йехова Бог. В Библията четем: „Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е от горе“ (Яков 1:17).
[Блок на страница 20]
Какво признават еволюционистите по отношение на размножаването
„Нямаме никакво понятие за действителната причина за сексуалността; защо възникват нови индивиди чрез съединяването на два полови елемента, а не са резултат на партогенезата [безполово разможаване] ... Целият този процес се намира в тъмнина“ (Чарлз Дарвин, 1862 год.).
Списанието Science News от 8 септември 1984 година позовавайки се на мнението на Дарвин допълва: „Това би могъл да напише и днес“.
В увода към труда озаглавен „Пол и еволюция“ професор Джордж Уйлиамс заявява: „Тази книга е написана с убеждение, че всеобщото полово размножение при висшите видове растения и животни противоречи на актуалният вариянт на еволюционната теория“.
В книгата „Еволюция на секса“ професор Джон Майнард Смит публикувал едно „схематично представяне за произхода на сексуалността“ което обозначил като „най–добрата схема, която мога да предложа“. Той идва обаче до извода: „Не мога да твърдя, че това обяснение напълно ме убеждава.“
„Сексуалността е главния проблем на еволюционната биология ... Изглежда, че някои от основните въпроси в тази област въобще не са още зададени ... Най–важното, което не бива да се пренебрегне и което почти насила идва на ум гласи: ‘Защо съществува сексуалността?’“ („Шедьовърът на природата“ от професор Грахам Белл).