Християни трябва да свидетелствуват

През последните години църковните водачи говорят доста открито за необходимостта от християнското свидетелствуване. И няма нищо чудно в това, тъй като думата „свидетел“ /която е превод на гръцката дума „мартис“/ и нейните производни, се срещат няколко десетки пъти в християнско–гръцките Писания.

ПАПА ЙОАН ПАВЕЛ II е заявил според съобщение на „Л’Осерваторе Романо“ от 30 април 1984 г.: „Свидетелствуването, както е подчертал моят предшественик Павел VI, ‘е неизбежен и обикновено основен елемент от евангелизацията, стоящ на първо място’ /Еванджели Нутианди, № 21/. То е особено необходиво в наше време, всред дезориентацията на разума и загубата на стойностите — явления, които предизвикват криза, която все по–ясно приема чертите на тотална криза на цивилизацията“. Една година по–рано, същия вестник е поместил отчет от папска аудиенция под заглавие: „Работническият свят се нуждае от християнски свидетели“.

И така католическата Църква набляга за нуждата от свидетелствуване. А какво говорят за нея представителите на протестанизма?

Шестото генерално събрание на Вселенския Съвет на Църквите, в който до сега членуват 301 Църкви, се състояло във Ванкувер от 24 юли до 10 август 1983 година. След приключване на събранието Съветът е публикувал в своя „Международен преглед на мисиите“ /октомври 1983 г. на английски език/ една статия от 36 страници, озаглавена: „Свидетелствуване в един разделен свят“. А в подзаглавието „Всички християни са призовани да свидетелствуват“ открито е написано: „Задължението за свидетелствуване у християнина е едновременно отговор и израз на лоялност към Бога. Свидетелствуването е божествена мисия. Ние свидетелствуваме за върховенството и любовта на Бога, Създателя и Извора на живота.“

В издаваното от баптистите теологично списание „Ревю енд Експозитър“ се подчертава нещо подобно: „От едно изумаване на библейската книга Деяние на апостолите става ясно, че към Църквата са се присъединили нови вярващи поради това, че християните свидетелствували. Ако няма нови, които да се кърщават, тогава вероятно поради това, че християните вече не свидетелствуват.“

Макар християнските секти да са безнадеждно разделени в идеологичен и доктринален смисъл, те единомислено подчертават нуждата от свидетелствуване. Дали обаче техните членове изпълняват това свое задължение?

По този въпрос Майкъл Гриин, пастор от църквата Ст. Алдгейтс в Оксфорд, Англия, пише: „Нашите прадеди по вяра са били обвинявани за това, че са ‘вкарали в размира’ целия свят, говорейки на хората за добрата новина за Исус /Деяние на апостолите 17:6/. ... Именно по това се различаваме толкова много от първичната Църква, в която всеки мъж и всяка жена са считали свидетелствуването за Исус Христос за свое задължение и са вършили това по всевъзможен начин.“

Публикуваната от баптистите брошура „Свидетелствуване в днешния свят“ заявява: „Посветен християнин би могъл да каже: ‘Но, аз дори не бих знаял, как да започна да давам свидетелство на някого’“. И по–нататък: „Когато става дума за свидетелствуване, много от баптистите веднага казват: ‘Плащаме на пастора за да върши това’“.

Издадената в Уестминстер публикация „Християнинът в ролята на вестител“ (The Christian as Communicator) признава: „Съвсем възможно е, причината за отбягване на задължението за разгласяване на евангелието да е факта, че християните нямат просто какво много да кажат“.

Наистина, членовете на християнските секти „нямат просто какво много да кажат“. И това е корена за техния проблем. Те не са познали нововременното осъществяване на „белега“ относно „присъствието“ на Исус в цраствена слава и „привършването на системата на нещата“. Който вижда този „белег“, той се чувства подтикнат да свидетелствува за него. Колко щастливи можем да бъдем, че истинските християни знаят много да разказват днес за и за това така пламенно свидетелствуват за наближаващото царство на Йехова, поверено на Исус Христос! /Матей 24:3–14; Исаия 43:12/.