Въпроси от читатели

◼ Каква разлика съществува между безсмъртие и вечен живот?

Както помазаните, които получават духовен живот на небето, вечен живот, така и хората, които Бог изкаже за праведни ще се радват на вечен живот върху райската земя. Ако се вземе крайният резултат, тогава безсмъртие в небето и вечен живот на земята с всъщност едно и също, а именно живот без край. Обаче, относно безсмъртието може да се каже още нещо.

Гръцката дума /атанасия/ която тук се предава с „безсмъртие“ се съчетава от отрицанието „а“ и думата „танатос“ която означава „смърт“. Безсмъртие означава значи „липса на смърт“. Йехова, като абсолютен извор на всякакъв живот, разбира се е безсмъртен /Псалм 36:9; 90:1, 2/. Това се потвърждава чрез факта, че неговия възвеличен Син, който сега е „отраза на неговата прекрасност и точния отпечатък на неговото същество“ се обозначава като „Царя на тези /хората/, които властвуват като царе, и Господар на тези, които владеят като господари, които единствено притежава безсмъртие“ /Евреи 1:3; 1 Тимотей 6:15, 16/. Няма същество, което може да отнеме живота на Исус, който е безсмъртен; в това той се различава от хората или духовните същества, които могат да умрат. Освен това ние четем, че „Христос, тъй като сега е възкръснат от мъртвите, вече не умира; смъртта не е вече господар над него“ /Римляни 6:9/.

Безсмъртието е в известен смисъл вечен живот, обаче това понятие включва очевидно нещо повече отколкото това, че съответния ще живее вечно. Изглежда, че то намеква едно особено качество на живот и се свързва с неподатливост на разлагане. Библията казва за духопомазани християни, които получават небесно възнаграждение: „Това, което е податливо на разлагане /човешкото тяло/, трябва да облече неподатливост на разлагане, и това, което е смъртно, трябва да облече безсмъртие. Когато обаче податливото на разлагане облече неподатливото и смъртоно облече безсмъртното, тогава ще се изпълни думата, която е писана: ‘Смъртта е завинаги погълната’“ /1 Коринтяни 15:53, 54/.

Библията не съдържа много подробности относно качеството на живот, обозначено като безсмъртие. Ние знаем, че смъртни хора — дори и съвършени хора, които имат переспективата за вечен живот на земята — трябва да ядат и да пият, за да останат живи, в противен случай умират /Битие 2:9, 15, 16/. С безсмъртието е без съмнение свързано качество на живот, който не трябва да се поддържа по този начин. Затова може да се каже, че всички тези, които са безсмъртни, не са подложени на смъртта или че „смъртта не е вече господар“ над тях. Това също отговаря на гореспоменатото, че те придобиват неподатливо на разлагане, което намеква, че духовното им тяло или организъм по природен начин не е подложен на разпад или разлагане. /Сравни 2 Коринтяни 5:1; Откровение 20:6/. В това отношение може да се види разлика между безсмъртие и вечен човешки живот.

Йехова Бог е съвършения Съдия, който възнаграждава помазаните с безсмъртие. Ако той, в неговата безгранична мъдрост и неизмеримо познание, реши, че съответните са напълно изпитани и безспорно годни за безсмъртието, тогава можем да се уповаваме на това, че те завинаги ще останат вярни. Всички, които Йехова счете за достойни за безкраен живот — дали във формата на безсмъртни духовни същества или като съвършени хора — ще могат завинаги да го обожават. И така в края на краищата означава както вечен човешки живот, така и безсмъртие на небето, неограничен живот /Йоан 17:3/.