УЧЕБЕН БЛОК 1Б
Преглед на Езекиил
В общи линии книгата на Езекиил може да бъде разделена по следния начин:
1–3 ГЛАВА
През 613 г. пр.н.е., докато живее сред юдейските изгнаници във Вавилон, Езекиил получава видения за Йехова и е назначен да пророкува на юдеите, живеещи край река Ховар.
4–24 ГЛАВА
Между 613 и 609 г. пр.н.е. Езекиил предава пророчески послания, съдържащи главно присъда срещу Йерусалим и неговите непокорни жители, които се покланят на идоли.
25–32 ГЛАВА
От 609 г. пр.н.е. — годината, в която започва последната вавилонска обсада на Йерусалим — осъдителното послание на Езекиил се насочва към околните вражески народи: амонците, египтяните, едомците, моавците, сидонците, тиряните и филистимците.
33–48 ГЛАВА
От 606 г. пр.н.е., когато Йерусалим и храмът лежат в руини на стотици километри от Вавилон, Езекиил се съсредоточава върху послание на надежда — вълнуващото възстановяване на чистото поклонение на Йехова Бог.
Вижда се, че книгата на Езекиил като цяло е подредена и хронологично, и тематично. Пророчествата за унищожението на Йерусалим и храма предшестват по–голямата част от пророчествата за възстановяването на чистото поклонение. Това е съвсем логично, тъй като пророчествата за възстановяването предполагат, че поклонението в храма вече е било прекратено.
В допълнение пророчествата на Езекиил срещу околните вражески народи (25–32 глава) са поместени между осъдителните послания срещу Йерусалим и пророчествата за възстановяването на чистото поклонение. Относно присъдите на Езекиил срещу народите един учен отбелязва: „Те са подходящ преход от изявлението на Божия гняв към изявлението на милостта на Бога към народа му, понеже наказанието на враговете само по себе си е част от избавлението на Божия народ.“