Йехова говори на Самуил

Първосвещеникът Илий имал двама синове, които служели като свещеници в светия шатър. Казвали се Офни и Финеес. Те не спазвали законите на Йехова и се отнасяли много лошо с хората. Когато израилтяните носели жертви за Йехова, Офни и Финеес вземали най–хубавото месо за себе си. Илий чул какво става, но не направил нищо. Щял ли Йехова да позволи това да продължава?

Въпреки че бил много по–малък от Офни и Финеес, Самуил не им подражавал. Той радвал Йехова. Една нощ, докато спял, Самуил чул някой да го вика. Той станал, изтичал при Илий и му казал: „Ето ме!“ Илий обаче отвърнал: „Не съм те викал. Отиди да си легнеш.“ Самуил се върнал в леглото си. Но това се случило още веднъж. Когато момчето чуло гласа за трети път, Илий разбрал, че всъщност Йехова го вика. Той казал на Самуил, че ако пак чуе гласа, трябва да каже: „Говори, Йехова. Твоят служител слуша!“

Самуил отново си легнал. Тогава чул същият глас да го вика: „Самуиле! Самуиле!“ Той отговорил: „Говори, защото твоят служител слуша!“ Йехова му казал: „Кажи на Илий, че ще накажа него и семейството му. Той знае, че синовете му вършат лоши неща в моя шатър, но не прави нищо.“ На сутринта Самуил както обикновено отворил вратите на светия шатър. Той се страхувал да предаде на първосвещеника думите на Йехова. Но Илий го повикал и го попитал: „Синко, какво ти каза Йехова? Кажи ми всичко.“ Тогава Самуил му разказал всичко.

Докато Самуил растял, Йехова продължавал да бъде с него. От единия край на израилската земя до другия всички знаели, че Йехова е избрал Самуил за пророк и съдия.