Рут и Ноемин

В Израил настъпил глад и една израилтянка на име Ноемин се преместила в моавската земя с мъжа си и двамата си синове. По–късно мъжът на Ноемин умрял. Синовете ѝ се оженили за моавките Рут и Орфа. За съжаление, след време синовете на Ноемин също умрели.

Когато чула, че гладът в Израил е свършил, Ноемин решила да се върне у дома. Рут и Орфа тръгнали с нея, но по пътя Ноемин им казала: „Вие бяхте добри съпруги на синовете ми и ми бяхте добри снахи. Искам и двете да се ожените отново. Приберете се в Моав.“ Жените отговорили: „Ние те обичаме! Не искаме да те оставим.“ Ноемин отново ги помолила да си вървят. Накрая Орфа си тръгнала, но Рут останала. Ноемин ѝ казала: „Орфа се връща при своя народ и при боговете си. Отиди с нея и се върни в дома на майка си.“ Но Рут отвърнала: „Няма да те оставя. Твоят народ ще бъде мой народ, и твоят Бог ще бъде мой Бог.“ Как според тебе се почувствала Ноемин, когато Рут ѝ казала това?

Двете жени пристигнали в Израил в началото на жетвата на ечемика. Един ден Рут отишла да събира зърното, останало в нивата на един мъж на име Вооз, който бил син на Раав. Той чул, че Рут е моавка, която от лоялност не изоставила Ноемин. Вооз казал на работниците си да оставят малко повече зърно в нивата, за да може Рут да го събира.

Вечерта Ноемин попитала Рут: „На чия нива работи днес?“ Рут отговорила: „На нивата на един мъж, който се казва Вооз.“ Ноемин ѝ казала: „Вооз е роднина на мъжа ми. Продължавай да работиш на неговата нива с другите млади жени. Там ще бъдеш в безопасност.“

Рут продължила да работи на нивата на Вооз до края на жетвата. Вооз забелязал, че тя работи усърдно и че е прекрасна жена. В онези дни, ако един мъж починел, без да има синове, негов роднина се женел за жена му. Затова Вооз се оженил за Рут. Те имали син на име Овид, който по–късно станал дядо на цар Давид. Приятелките на Ноемин много се радвали и ѝ казали: „Първо Йехова ти даде Рут, която беше много добра с тебе, а сега имаш внук. Да бъде благословен Йехова!“