Шатър за поклонение

Когато Моисей бил на Синайската планина, Йехова му казал да направи специален шатър, където израилтяните да Му се покланят. Наричал се светият шатър. Те щели да могат да го носят със себе си, когато пътуват.

Йехова наредил: „Кажи на хората да дадат каквото могат за построяването на светия шатър.“ Израилтяните дарили злато, сребро, мед, скъпоценни камъни и бижута. Те дали също вълна, лен, животински кожи и много други неща. Хората били толкова щедри, че Моисей трябвало да им каже: „Не носете повече, имаме достатъчно!“

Много способни мъже и жени помогнали да бъде направен светият шатър. Йехова им дал мъдрост за тази работа. Някои правели прежда и платове и бродирали. Други вграждали скъпоценни камъни, работели със злато и резбовали дърво.

Хората построили светия шатър точно както Йехова им наредил. Те направили красива завеса, която да разделя шатъра на две — Святото отделение и Най–святото отделение. В Най–святото се намирал ковчегът на договора, направен от акациево дърво и злато. В Святото имало златен светилник, маса и олтар за изгаряне на тамян. В двора имало голям меден съд за миене и голям олтар. Ковчегът на договора напомнял на израилтяните за обещанието им да са послушни на Йехова. Знаеш ли какво е договор? Това е специално обещание.

Йехова избрал Аарон и синовете му да бъдат свещеници в светия шатър. Те трябвало да се грижат за него и да принасят жертви на Йехова там. Само на Аарон, първосвещеника, било позволено да влиза в Най–святото. Той правел това веднъж в годината, за да принесе жертва за своите грехове, за греховете на семейството си и за греховете на целия израилски народ.

Израилтяните завършили светия шатър една година след излизането си от Египет. Така те вече имали място, където да се покланят на Йехова.

Йехова показал, че е доволен от шатъра, и направил така, че над него да се появи облак. Когато облакът бил над шатъра, израилтяните оставали където са. Но когато се вдигал, те знаели, че е време да тръгват. Разглобявали светия шатър и тръгвали след облака.