Възкресеният Исус се появява пред много хора

В неделя, 16 нисан, учениците са тъжни. Те не разбират защо гробницата е празна. (Матей 28:9, 10; Лука 24:11) По-късно през деня Клеопа и още един ученик тръгват от Йерусалим към Емаус, който е на около 11 км.

Докато вървят, те обсъждат случилото се. Тогава един непознат се присъединява към тях. Той пита: „Какво обсъждахте така разпалено по пътя?“. Клеопа отговаря: „Как така не знаеш какво стана тези дни в Йерусалим? Да не си чужденец, който не говори с никого?“. Непознатият пита: „Какво е станало?“. (Лука 24:17-19)

Те му отвръщат: „Това, което се случи с Исус Назарянина [...]. Ние се надявахме, че той е този, който ще спаси Израил“. (Лука 24:19-21)

Клеопа и ученикът с него разказват какво е станало през този ден. Те обясняват как някои жени са отишли при гробницата, където е бил погребан Исус, намерили са я празна и са станали очевидци на нещо свръхестествено — появата на два ангела, които казват, че Исус е жив. Учениците отбелязват, че други също са отишли при гробницата и са я намерили „както са казали жените“. (Лука 24:24)

Двамата мъже явно са объркани от всичко, което се е случило. Непознатият поправя погрешното им мислене с думи, които им въздействат силно: „Колко сте неразумни! Защо ви е толкова трудно да повярвате на всичко, което са казали пророците? Не трябваше ли Христос да понесе тези неща, за да се прослави?“. (Лука 24:25, 26) След това той им тълкува много откъси от Писанието, които се отнасят за Христос.

Накрая тримата стигат близо до Емаус. Учениците искат да чуят още, затова настояват: „Остани с нас, защото вече е късно и скоро ще се стъмни“. Той се съгласява и остава да вечеря с тях. Когато непознатият казва молитва, разчупва хляба и им го подава, те разбират кой е. След това обаче той изчезва. (Лука 24:29-31) Сега вече са убедени, че Исус е жив!

Двамата ученици развълнувано обсъждат преживяното: „Нищо чудно, че сърцата ни горяха, докато той ни говореше по пътя и ни обясняваше Писанието!“. (Лука 24:32) Те бързо се връщат в Йерусалим, където намират апостолите и някои други ученици заедно с тях. Преди Клеопа и ученикът с него да разкажат какво им се е случило, събраните там заявяват: „Господарят наистина е възкръснал и се появи пред Симон!“. (Лука 24:34) Тогава двамата обясняват как Исус се е появил пред тях. Да, те също са очевидци.

Изведнъж всички се стъписват — Исус се появява в стаята! Това е невероятно, защото те са заключили вратите, понеже се страхуват от юдеите. Но Исус застава между тях и спокойно им казва: „Мирът да бъде с вас!“. Те обаче много се изплашват и както преди „мислят, че виждат дух“. (Лука 24:36, 37; Матей 14:25-27)

За да докаже, че не е привидение или нещо въображаемо, а напротив, че има плътско тяло, Исус им показва ръцете и краката си и им казва: „Защо се плашите и имате съмнения? Вижте ръцете ми и краката ми — аз съм. Пипнете ме и се уверете, защото духът няма плът и кости, каквито виждате, че имам аз“. (Лука 24:36-39) Всички са много радостни, но още не могат да повярват.

За да им помогне да се уверят, Исус ги пита: „Имате ли нещо за ядене?“. Те му дават парче печена риба и той го изяжда. Тогава им припомня: „Още докато бях с вас [преди смъртта си], ви казах, че всички неща, записани за мен в Моисеевия закон, книгите на пророците и Псалмите, трябва да се изпълнят“. (Лука 24:41-44)

Исус е помогнал на Клеопа и на другия ученик да разберат Писанието и сега по същия начин помага на всички, които са се събрали. Той им казва: „Записано е, че Христос ще страда и ще възкръсне от мъртвите на третия ден, и в негово име ще се проповядва сред всичките народи, започвайки от Йерусалим, че хората трябва да се разкаят, за да получат прошка на греховете си. Вие ще свидетелствате за тези неща“. (Лука 24:46-48)

Поради някаква причина апостол Тома не е там. През следващите дни другите с радост споделят с него: „Видяхме Господаря!“. А той отвръща: „Докато не видя раните от пироните на ръцете му и не си пъхна пръста в тях и докато не пипна с ръка ребрата му, няма да повярвам“. (Йоан 20:25)

Осем дни по-късно учениците отново се събират зад заключени врати, но този път присъства и Тома. Исус се появява между тях с материализирано тяло и им казва: „Мирът да бъде с вас!“. След това се обръща към Тома: „Сложи си пръста тук и виж ръцете ми, дай си ръката и пипни ребрата ми. Спри да се съмняваш и повярвай“. Тома възкликва: „Господарю мой и Боже мой!“. (Йоан 20:26-28) Да, той вече не се съмнява, че Исус е жив като могъщо духовно създание, представител на Йехова Бог!

Исус пита: „Повярва, защото ме видя ли? Щастливи са тези, които вярват, без да видят“. (Йоан 20:29)