Признат за невинен от Пилат и от Ирод

Исус не се опитва да скрие от Пилат, че наистина е цар. Въпреки това Царството му не е заплаха за Рим. Исус казва: „Моето Царство не е част от този свят. Ако Царството ми беше част от този свят, служителите ми щяха да се борят да не бъда предаден на юдеите. Но Царството ми не е оттук“. (Йоан 18:36) Исус има Царство, но то не е част от този свят.

Пилат не оставя въпроса дотук и пита: „Тогава цар ли си?“. Исус му показва, че заключението му е правилно: „Да, цар съм. Родих се и дойдох в света, за да свидетелствам за истината. Всеки, който е на страната на истината, слуша какво говоря“. (Йоан 18:37)

По-рано Исус е казал на Тома: „Аз съм пътят, истината и животът“. Сега и Пилат чува, че Исус е бил изпратен на земята, с цел да свидетелства за „истината“, особено истината за Царството си. Исус е решен да остане верен на тази истина, дори това да му струва живота. Пилат пита „Какво е истина?“, но не очаква отговор. Той смята, че е чул достатъчно, за да вземе решение относно този човек. (Йоан 14:6; 18:38)

Пилат излиза при тълпата, която чака пред двореца. Очевидно Исус е до него, когато той казва на главните свещеници и на хората с тях: „Не намирам никаква вина в този човек“. Разгневена от това решение, тълпата настоява: „С ученията си той подстрекава народа към бунт в цяла Юдея — от Галилея чак дотук“. (Лука 23:4, 5)

Слепият фанатизъм на юдеите навярно смайва Пилат. Докато главните свещеници и старейшините продължават да крещят, Пилат пита Исус: „Не чуваш ли в колко неща те обвиняват?“. (Матей 27:13) Исус не казва нищо. Спокойствието му въпреки тези ужасни обвинения изненадва Пилат.

Юдеите споменават, че Исус е започнал да разпространява ученията си „от Галилея“. Пилат разпитва за това и научава, че Исус всъщност е галилеец. Тогава се сеща как може да се отърве от отговорността да съди Исус. Ирод Антипа (синът на Ирод Велики) е областен управител на Галилея и сега е в Йерусалим за честването на Пасхата. Затова Пилат изпраща Исус при Ирод. Ирод Антипа е този, който е заповядал Йоан Кръстител да бъде обезглавен. Впоследствие, когато е чул за чудесата на Исус, Ирод е бил притеснен, че Исус може да е Йоан, който е възкръснал от мъртвите. (Лука 9:7-9)

Ирод се радва, че ще има възможността да види Исус, но не защото иска да му помогне или да разбере дали обвиненията срещу него са основателни. Той просто е любопитен и „се надява Исус да направи някакво чудо пред очите му“. (Лука 23:8) Исус обаче не задоволява любопитството му. Всъщност, когато Ирод го разпитва, той не казва и дума. Разочаровани, Ирод и войниците му „го унижават“. (Лука 23:11) Те го обличат с великолепна дреха и му се подиграват. След това Ирод изпраща Исус обратно при Пилат. Ирод и Пилат са били врагове, но сега стават добри приятели.

Когато връщат Исус, Пилат събира главните свещеници, юдейските водачи и народа и казва: „Разпитах го пред вас, но не намерих основания за обвиненията, които повдигате срещу него. Ирод също не намери, а го изпрати обратно при нас. Този човек не е извършил нищо, което заслужава смърт. Затова ще го накажа и ще го пусна“. (Лука 23:14-16)

Пилат иска да освободи Исус, защото разбира, че свещениците са му го предали от завист. Докато се опитва да пусне Исус на свобода, той научава за още една причина да го направи. Пилат е седнал на съдийския стол, когато съпругата му изпраща хора да му кажат: „Не прави нищо на този невинен човек, защото снощи го сънувах и сънят [явно сън от Бога] много ме изплаши“. (Матей 27:19)

Ще успее ли Пилат да освободи този невинен човек?