Вечерята на Господаря

По-рано през вечерта Исус е дал на апостолите си урок по смирение, като им е измил краката. Явно след като приключва пасхалната вечеря, той цитира пророческите думи на Давид: „Човекът, който беше в мир с мене, на когото имах доверие, който ядеше моя хляб, се надигна против мене“. След това обяснява: „Един от вас ще ме предаде“. (Псалм 41:9; Йоан 13:18, 21)

Апостолите се споглеждат и всеки от тях пита: „Господарю, да не би да съм аз?“. Дори Юда Искариот задава този въпрос. Петър кара Йоан, който е до Исус на масата, да разбере за кого става дума. Затова Йоан се навежда към него и пита: „Господарю, кого имаш предвид?“. (Матей 26:22; Йоан 13:25)

Исус отговаря: „Този, на когото ще дам натопения хляб“. Той натопява парче хляб в купата на масата и го подава на Юда с думите: „Човешкият Син си отива точно както е записано за него, но горко на този, който ще го предаде! За него е по-добре да не се беше раждал“. (Йоан 13:26; Матей 26:24) Тогава Сатана влиза в Юда. Този вече покварен човек сега се отдава да върши волята на Дявола и така става „синът на унищожението“. (Йоан 6:64, 70; 12:4; 17:12)

Исус казва на Юда: „Прави по-бързо това, което ще правиш“. Тъй като касата с парите е в Юда, другите апостоли си мислят, че Господарят му казва „да купи каквото им трябва за празника или да даде нещо на бедните“. (Йоан 13:27-30) Вместо това Юда отива да предаде Исус.

В същата вечер, в която празнуват Пасхата, Исус въвежда съвсем ново честване. Той взема хляб, благодари на Бога, разчупва го и го подава на апостолите да ядат, като обяснява: „Този хляб представя моето тяло, което ще бъде дадено за вас. Правете това като спомен за мен“. (Лука 22:19) Апостолите си подават хляба и ядат от него.

След това Исус взема чаша вино, благодари на Бога и им я подава. Всеки пие от чашата, за която Исус казва: „Тази чаша представя новия договор, който ще бъде потвърден с моята кръв, която ще се пролее за вас“. (Лука 22:20)

Така Исус установява възпоменание на смъртта си, което последователите му трябва да провеждат всяка година на 14 нисан. То ще им припомня какво са направили Исус и Баща му, за да помогнат на верните хора да се спасят от проклятието на греха и смъртта. Това честване има много по-голямо значение, отколкото имала Пасхата за юдеите, понеже се съсредоточава върху истинското освобождение на тези, които проявяват вяра.

Исус казва, че кръвта му „ще се пролее за много хора, за да им бъдат простени греховете“. Сред многото, които получават такава прошка, са верните му апостоли и други като тях. Именно те ще бъдат с него в Царството на Баща му. (Матей 26:28, 29)