Урок по усърдие — талантите

Докато все още е с четиримата си апостоли на Маслиновата планина, Исус разказва друга притча. Няколко дни по-рано в Йерихон той е казал притчата за мините, за да посочи, че Царството е далече в бъдещето. Сегашната притча е подобна на нея в много отношения. Тя е част от отговора му на въпроса за неговото присъствие и за последните дни на този свят. В нея се подчертава, че учениците му трябва да се грижат усърдно за това, което той им поверява.

Исус започва: „Царството може да се сравни също с човек, който се канеше да пътува в чужбина. Той събра слугите си и им повери притежанията си“. (Матей 25:14) Тъй като Исус вече се е сравнил с мъж, който отива в чужбина, „за да получи царска власт“, апостолите лесно могат да разберат, че именно Исус е човекът, за когото става дума сега. (Лука 19:12)

Преди да замине, мъжът от притчата поверява на слугите си ценните си притежания. По време на службата си, продължила три години и половина, Исус се е съсредоточил върху проповядването на добрата новина за Божието Царство и е обучил учениците си да вършат тази дейност. Сега си отива, уверен, че ще продължат да правят това, на което ги е научил. (Матей 10:7; Лука 10:1, 8, 9; сравни Йоан 4:38; 14:12)

Как човекът в притчата разпределя притежанията си? Исус разказва: „На един даде пет таланта, на друг — два, на трети — един, на всеки според способностите му, и замина“. (Матей 25:15) Какво ще направят слугите с това, което им е поверено? Ще бъдат ли усърдни, като го използват в интерес на господаря си? Исус казва на апостолите:

„Този, който получи пет таланта, веднага отиде да търгува с тях и спечели още пет. Така и този, който получи два таланта, спечели още два. А слугата, който получи само един талант, отиде и изкопа дупка в земята и в нея скри парите на господаря си“. (Матей 25:16-18) Какво ще стане, когато господарят се върне?

Исус продължава: „След много време господарят на тези слуги дойде да провери какво са направили с парите му“. (Матей 25:19) Първите двама са направили всичко, каквото могат „според способностите си“. Те са били усърдни, трудолюбиви и са постигнали добри резултати. Този, който е получил пет таланта, ги е удвоил, както е направил и този, който е получил два таланта. (В онези дни един работник е трябвало да се труди около 19 години, за да спечели сумата, равняваща се на един талант.) Господарят хвали еднакво и двамата: „Браво! Ти си добър и верен слуга! Беше верен, когато отговаряше за малко неща. Ще те назнача да отговаряш за много. Радвай се с господаря си“. (Матей 25:21)

Но положението е различно при слугата, който е получил един талант. Той казва: „Господарю, знам, че си взискателен човек. Жънеш, където не си сял, и събираш зърно, за което не си работил. Затова се уплаших и зарових таланта ти в земята. Ето, връщам ти каквото си е твое“. (Матей 25:24, 25) Той дори не е вложил парите в банката, за да има поне някаква печалба. На практика слугата е работил против интересите на господаря си.

Затова господарят с основание го нарича „лош и мързелив слуга“. Това, което му е било поверено, сега му е отнето и дадено на слугата, готов да прояви усърдие. Господарят посочва стандарта си: „Който има, ще получи още и ще има много. А който няма, ще загуби дори това, което има“. (Матей 25:26, 29)

Учениците на Исус са чули много неща, за които да размишляват, включително във връзка с тази притча. Те разбират, че това, което Исус им поверява — привилегията да правят ученици — е много важно. Господарят им очаква да са усърдни, когато се грижат за тази скъпоценна отговорност. Исус не мисли, че всички трябва да изпълняват еднакво възложената от него задача да проповядват. Както показва притчата, те трябва да дават всичко от себе си „според способностите си“. От друга страна, Исус няма да е доволен, ако някой е „мързелив“ и не се грижи всеотдайно за притежанията на Господаря.

Каква радост е обаче за апостолите да чуят уверението „Който има, ще получи още“!