Самарянин, който проявява любов

Докато Исус е още близо до Йерусалим, при него идват различни юдеи. Някои искат да се учат от него, други — да го изпитат. Един от тях, който познава Закона, му задава въпроса: „Учителю, какво трябва да направя, за да наследя вечен живот?“. (Лука 10:25)

Исус разбира, че той не пита просто от любопитство. Мъжът може би се опитва да го накара да каже нещо, което ще засегне юдеите. Тъй като вижда, че човекът вече има изградено мнение, Исус по умел начин го кара да разкрие какво мисли.

Пита го: „Какво пише в Закона? Какво четеш там?“. Този човек е изучавал Божия закон, затова се позовава на него, като цитира Второзаконие 6:5 и Левит 19:18: „Обичай своя Бог Йехова с цялото си сърце, с цялата си душа, с цялата си сила и с целия си ум“ и „другите хора както себе си“. (Лука 10:26, 27) Това ли е отговорът?

Исус казва на мъжа: „Правилно отговори. Прави така и ще получиш живот“. Но така ли приключва разговорът? Мъжът не иска само принципен отговор. Той иска „да покаже, че е праведен“, да получи потвърждение, че възгледите му са правилни и начинът, по който се отнася към другите, е оправдан. Ето защо пита: „Кои са тези други хора?“. (Лука 10:28, 29) Този въпрос не е толкова прост, колкото изглежда. Защо?

Юдеите смятат, че трябва да обичат само хората, които спазват юдейските традиции, и като че ли Левит 19:18 подкрепя това. Един юдей може дори да твърди, че „не е позволено“ да се сприятелява с човек, който не е юдей. (Деяния 10:28) Следователно този мъж и може би някои от учениците на Исус се смятат за праведни, щом се отнасят добре към събратята си юдеи. Те обаче мислят, че могат да се държат лошо с някого от друг народ.

Как Исус да поправи този възглед, без да обиди мъжа и другите юдеи? Той разказва една притча: „Един човек слизаше от Йерусалим към Йерихон и го нападнаха крадци. Те го ограбиха, пребиха го и го оставиха да лежи полумъртъв“. Исус продължава: „Случайно по същия път слизаше един свещеник, но като го видя, премина на отсрещната страна. Също и един левит мина покрай това място и като го видя, отиде на отсрещната страна и си продължи по пътя. Накрая оттам мина един самарянин и като видя човека, го съжали“. (Лука 10:30-33)

Мъжът, на когото Исус разказва това, сигурно знае, че в Йерихон живеят много свещеници и левити, които помагат в храма. За да се приберат вкъщи, те трябва да изминат 23 км по опасен път, край който дебнат крадци. Ако попаднат на събрат юдей в беда, не трябва ли да му помогнат? В разказа на Исус те не го правят. Този, който се притичва на помощ, е един самарянин, човек от народ, който юдеите презират. (Йоан 8:48)

Как самарянинът помага на ранения юдей? Исус продължава: „Той отиде при него, проми раните му с масло и вино и ги превърза. После го качи на магарето си и го закара в една странноприемница, където се погрижи за него. На следващия ден извади два динария, даде ги на собственика и каза: „Погрижи се за него и каквото похарчиш в повече, ще ти го платя, като се върна“. (Лука 10:34, 35)

Като приключва разказа си, Великият Учител Исус задава на мъжа следния въпрос, подтикващ към размисъл: „Според теб кой от тези тримата прояви любов към човека, който беше нападнат от крадци?“. Вероятно на мъжа му е неудобно да отговори „Самарянинът“, затова казва: „Този, който се отнесе милостиво към него“. Тогава Исус показва съвсем ясно каква е поуката от разказа, като го подканя: „Върви си и постъпвай по същия начин“. (Лука 10:36, 37)

Какъв резултатен метод на поучаване! Ако Исус просто беше казал на мъжа, че трябва да проявява любов и към тези, които не са юдеи, дали той и другите юдеи щяха да приемат това? Едва ли. Но след този обикновен разказ с познати на слушателите подробности, отговорът на въпроса „Кои са тези други хора?“ става очевиден. Това са всички хора, които проявяват любовта и милостта, към които ни подканя Писанието.