65 ГЛАВА
Исус поучава на път за Йерусалим
МАТЕЙ 8:19-22 ЛУКА 9:51-62 ЙОАН 7:2-10
КАКВО МИСЛЯТ БРАТЯТА НА ИСУС ЗА НЕГО
КОЛКО ВАЖНА Е СЛУЖБАТА ЗА ЦАРСТВОТО
От известно време Исус проповядва главно в Галилея, където среща по-добър отклик, отколкото в Юдея. Освен това, откакто в Йерусалим е излекувал един човек в събота, „юдеите още по-усилено“ търсят начин да го убият. (Йоан 5:18; 7:1)
Тече есента на 32 г. и наближава Празникът на шатрите (или колибите). Той продължава седем дни, а на осмия ден се свиква тържествено събрание. Празникът бележи края на стопанската година и е време за голяма радост и благодарност.
Полубратята на Исус — Яков, Симон, Йосиф и Юда, го подканят: „Отиди в Юдея“. Йерусалим е центърът на религиозния живот в страната и по време на трите годишни празника е пълен с хора. Братята на Исус разсъждават: „Който иска хората да го познават, не прави нищо тайно. Щом правиш тези неща, тогава се покажи пред света“. (Йоан 7:3, 4)
Всъщност четиримата братя не вярват, че той е Месията. Но искат хората, които се съберат за празника, да го видят да върши могъщи дела. Тъй като е наясно с опасността, Исус им казва: „Светът няма причина да ви мрази, но мен ме мрази, защото казвам, че делата му са зли. Вие отидете на празника. Аз още няма да отида, защото времето ми не е дошло“. (Йоан 7:5-8)
Няколко дни след като братята му тръгват с по-голямата част от пътуващите, Исус и учениците му също тръгват, но тайно. Те минават по прекия път през Самария, а не по обичайния път край река Йордан. Тъй като ще трябва да пренощуват в Самария, Исус изпраща пратеници пред себе си, за да приготвят всичко. Хората в едно село отказват да ги приемат и да им окажат традиционното гостоприемство, защото Исус е тръгнал към Йерусалим за юдейския празник. Яков и Йоан ядосано питат: „Господарю, искаш ли да кажем да падне огън от небето и да ги унищожи?“. (Лука 9:54) Исус ги смъмря, че дори предлагат това, и продължават нататък.
По пътя един книжник казва на Исус: „Учителю, ще те следвам където и да отидеш“. Той му отговаря: „Лисиците имат леговища и птиците имат гнезда, но Човешкият Син няма свой дом“. (Матей 8:19, 20) Така Исус посочва, че книжникът ще среща трудности, ако стане негов последовател. И изглежда, мъжът е прекалено горд да приеме този начин на живот. Всеки от нас може да се запита: „Доколко съм готов да следвам Исус?“.
На друг човек Исус казва: „Стани мой последовател“. Той отвръща: „Господарю, позволи ми първо да отида и да погреба баща си“. Като знае обстоятелствата му, Исус му казва: „Остави мъртвите да погребат своите мъртви, а ти отиди и говори навсякъде за Царството на Бога“. (Лука 9:59, 60) Очевидно бащата все още не е починал. Иначе едва ли синът му щеше да е тук и да говори с Исус. Мъжът не е готов да постави Божието Царство на първо място.
По-нататък по пътя за Йерусалим друг човек казва на Исус: „Ще те следвам, Господарю, но първо ми позволи да се сбогувам със семейството си“. Исус отговаря: „Никой, който е сложил ръката си на ралото и гледа назад, не е достоен за Царството на Бога“. (Лука 9:61, 62)
Тези, които искат да са истински ученици на Исус, трябва да се съсредоточават върху службата за Царството. Ако орачът не гледа само напред, браздата му вероятно ще се изкриви. А ако остави ралото, за да погледне назад, работата ще изостане. Подобно на това всеки, който гледа назад към този стар свят, може да се отклони от пътя, водещ към вечен живот.