Исус лекува момиче и глух мъж

След като осъжда фарисеите заради традициите им, които служат на техните интереси, Исус тръгва на път с учениците си. Отправя се далече на северозапад, към пределите на Тир и Сидон във Финикия.

Исус отсяда в една къща, като не иска хората да научат, че е там. Но дори тук не остава незабелязан. Една жена от гръцки произход, родена в тази област, го намира и започва да го умолява: „Имай милост към мен, Господарю, Сине Давидов! Дъщеря ми е обсебена от демон и много се мъчи“. (Матей 15:22; Марко 7:26)

След малко учениците на Исус го молят: „Кажи ѝ да си ходи, защото само върви след нас и вика“. Той обяснява защо не ѝ обръща внимание: „Не съм изпратен при всички, а само при изгубените овце на израилския народ“. Жената обаче не се отказва. Тя се приближава, пада на колене пред Исус и го моли: „Господарю, помогни ми!“. (Матей 15:23-25)

Очевидно за да изпита вярата ѝ, Исус намеква за отрицателния възглед на юдеите спрямо хората от други народи: „Не е редно да се взема хлябът от децата и да се хвърля на кученцата“. (Матей 15:26) С умалителната форма „кученца“ Исус разкрива нежните си чувства към тези, които не са юдеи. Чувствата му несъмнено личат и от изражението му и топлия му глас.

Вместо да се обиди, жената се позовава на думите му и смирено казва: „Да, Господарю, но нали кученцата ядат трохите, които падат от масата на стопаните им“. Исус вижда доброто ѝ сърце и казва: „Каква голяма вяра имаш! Нека да стане така, както искаш“. (Матей 15:27, 28) На мига момичето е излекувано, макар да не е там. Когато се прибира вкъщи, жената намира дъщеря си легнала в леглото, а „демонът си е отишъл“. (Марко 7:30)

От областта Финикия Исус и учениците се отправят към река Йордан. Те очевидно пресичат реката някъде северно от Галилейското езеро и влизат в областта на Декапол. Там се качват на един хълм, но хората ги намират. Те водят при Исус куци, сакати, слепи и неми, слагат ги в краката му и той ги лекува. Смаяни, хората възхваляват Бога на Израил.

Исус обръща специално внимание на един мъж, който е глух и има проблем с говора. Можем да предположим как се чувства той сред много хора. Исус вероятно забелязва колко е притеснен и го отвежда настрани от тълпата. Насаме му показва какво смята да направи. Слага пръстите си в ушите му и след като плюе, докосва езика му. Поглеждайки към небето, той казва семитски израз, който означава „Отвори се“. Тогава слухът на мъжа се връща и той вече може да говори нормално. Исус не иска това да се разчува, защото предпочита хората да вярват в него заради това, което лично са видели и чули. (Марко 7:32-36)

Силата на Исус да лекува има голямо въздействие върху очевидците. Смаяни, те казват: „Всичко, което прави, е много хубаво. Дори лекува глухите и немите!“. (Марко 7:37)