Урок по прошка

В зависимост от състоянието на сърцето си хората реагират различно на думите и действията на Исус. Това си проличава при един случай в Галилея, когато фарисей на име Симон кани Исус в дома си. Той може би иска да опознае по-добре човека, който върши такива забележителни дела. Исус вероятно вижда в това възможност да проповядва, затова приема поканата, както друг път се е съгласявал да яде с данъчни служители и грешници.

Но там не го очаква обичайното топло посрещане. От прашните пътища в Палестина краката на човек, обут със сандали, се сгорещяват и замърсяват, затова е традиционна проява на гостоприемство краката на госта да се измият със студена вода. Никой обаче не прави това за Исус, нито го посрещат с целувка, както е прието. Друга обичайна проява на любезност и гостоприемство е да се излее масло на косата на гостенина. Но никой не прави и това. Наистина ли Исус е добре дошъл в този дом?

Гостите се разполагат край трапезата. Докато се хранят, в стаята тихо влиза неканена гостенка. Тя е „известна в града като грешница“. (Лука 7:37) По принцип всички несъвършени хора са грешници, но тази жена, изглежда, води неморален живот, като може би е проститутка. Възможно е да е чула ученията на Исус, включително и поканата всички претоварени да отидат при него, за да ги освежи. (Матей 11:28, 29) Очевидно, развълнувана от думите и делата на Исус, тя е дошла при него.

Жената отива зад Исус и коленичи. По лицето ѝ се стичат сълзи и падат върху краката му. Тя ги бърше с косата си, целува ги и ги полива с ароматното масло, което е донесла. Симон гледа неодобрително и си казва: „Ако този човек наистина беше пророк, щеше да знае каква жена го докосва — че е грешница“. (Лука 7:39)

Тъй като знае какво си мисли, Исус се обръща към него: „Симоне, искам да ти кажа нещо“. Той отвръща: „Кажи, Учителю!“. Исус продължава: „Двама мъже дължаха пари на един кредитор; единият му дължеше 500 динария, а другият — 50. Понеже не можеха да му платят, той милостиво опрости дълга и на двамата. Тогава кой от тях ще го обича повече?“. Вероятно с известно безразличие Симон отговаря: „Предполагам, че този, който е имал по-голям дълг“. (Лука 7:40-43)

Исус се съгласява. Тогава поглежда жената и казва на Симон: „Виждаш ли тази жена? Когато влязох в дома ти, ти не ми даде вода да си измия краката, но тя намокри краката ми със сълзите си и ги избърса с косата си. Ти не ме посрещна с целувка, но от мига, в който влязох, тя не престана да целува краката ми. Ти не поля главата ми с масло, но тя поля краката ми с ароматно масло“. Исус вижда, че тя искрено се разкайва за неморалния си живот. Затова завършва: „Казвам ти, колкото и много да са греховете ѝ, те са простени, защото тя прояви голяма любов. А този, на когото е простено малко, обича малко“. (Лука 7:44-47)

Исус не оправдава неморалността. По-скоро проявява състрадание и разбиране към хората, които вършат грехове, но след това показват, че съжаляват, и търсят облекчение от Христос. Само какво облекчение носят на жената думите на Исус: „Греховете ти са простени. [...] Вярата ти те спаси, отиди си с мир“. (Лука 7:48, 50)