Исус лекува един прокажен от състрадание

Докато Исус и четиримата му ученици проповядват в синагогите в цяла Галилея, навсякъде започва да се говори за чудесата му. (Марко 1:39) Новината стига и до един град, в който има мъж, болен от проказа. Лекарят Лука посочва, че той е „с тежка форма на проказа“. (Лука 5:12) В напреднал стадий тази ужасна болест бавно деформира различни части на тялото.

Така че прокаженият страда много и освен това трябва да живее отделен от другите. Той дори е длъжен да вика „Нечист, нечист!“, когато наблизо има хора, за да не се приближат прекалено и да се заразят. (Левит 13:45, 46) Какво прави обаче прокаженият? Отива при Исус, пада по очи и го умолява: „Господарю, знам, че ако поискаш, можеш да ме излекуваш“. (Матей 8:2)

Каква вяра има този мъж! А колко окаян е видът му! Как реагира Исус? Какво би направил ти? Подтикнат от състрадание, той протяга ръка, докосва мъжа и му казва: „Искам. Бъди здрав!“. (Матей 8:3) Колкото и да е невероятно, проказата му веднага изчезва.

Искаш ли да те управлява някой толкова състрадателен и способен като Исус? Отношението му към прокажения ни уверява, че когато той стане Цар над цялата земя, ще се изпълни следното библейско пророчество: „Ще съжали нищия и бедния и ще спаси душите на бедните“. (Псалм 72:13) Тогава Исус ще направи това, което желае от сърце — да помогне на всички, които страдат.

Спомни си, че още преди той да излекува мъжа, службата му е предизвиквала голямо вълнение. Сега хората ще научат и за това чудо. Но Исус не иска те да вярват в него само заради нещо, което са чули. Той знае пророчеството, че „гласът му няма да се чува по улиците“, тоест че няма да привлича ненужно внимание към себе си. (Исаия 42:1, 2) Затова нарежда на излекувания: „Не казвай на никого, но отиди да се покажеш на свещеника и принеси дара, който Моисей определи“. (Матей 8:4)

Както можеш да си представиш обаче, мъжът е толкова щастлив, че не може да мълчи. Той си тръгва и разказва за случилото се навсякъде. Това събужда още повече интереса и любопитството на хората, и то до такава степен, че Исус не може вече да влезе открито в никой град. Ето защо за известно време остава на усамотени безлюдни места. Въпреки това при него отвсякъде идват хора, за да ги учи и лекува.