Исус е прославен, преди да се роди

Когато ангел Гавриил казва на младата Мария, че ще роди син, който ще се казва Исус и ще царува завинаги, тя го пита: „Как ще стане това, след като не съм била с мъж?“. (Лука 1:34)

Гавриил отговаря: „Светият дух ще дойде върху теб и силата на Всевишния ще те покрие. Затова детето, което ще се роди, ще бъде свято и ще бъде наречено Божи Син“. (Лука 1:35)

Вероятно за да ѝ помогне да повярва на думите му, ангелът допълва: „Твоята роднина Елисавета също забременя, въпреки че е в напреднала възраст. Наричаха я бездетна, но тя вече е в шестия месец, защото за Бога нищо не е невъзможно“. (Лука 1:36, 37)

Мария вярва на Гавриил, както личи от реакцията ѝ. Тя възкликва: „Ето, аз съм робиня на Йехова! Нека с мен да стане така, както каза“. (Лука 1:38)

Щом ангелът си тръгва, Мария се приготвя да отиде при Елисавета, която живее с мъжа си Захария в планинската област до Йерусалим. Пътуването от Назарет ѝ отнема може би три-четири дни.

Накрая пристига в дома на Захария. Като влиза, Мария поздравява Елисавета. Тогава Елисавета се изпълва със свети дух и ѝ казва: „Ти си най-благословената жена и детето, което носиш, е благословено! С какво съм заслужила такава голяма чест — майката на моя Господар да дойде при мен? Още щом чух поздрава ти, бебето в мен подскочи от радост“. (Лука 1:42-44)

Тогава Мария казва с дълбока благодарност: „Душата ми възхвалява Йехова и духът ми се радва безкрайно заради Бога, моя Спасител, защото той обърна внимание на робинята си въпреки скромното ѝ положение. От сега нататък всички поколения ще ме наричат щастлива, понеже могъщият Бог направи велики неща за мен“. Виждаме, че въпреки оказаната ѝ чест Мария отдава цялата слава на Бога: „Името му е свято и той винаги проявява милост към тези, които го почитат“. (Лука 1:46-50)

Тя продължава да хвали Бога, като под вдъхновение изрича следното пророчество: „С могъщата си ръка извърши велики дела; разпръсна тези, които имат горделиви сърца. Свали владетели от престолите им и издигна незначителните хора, насити гладните с хубави неща, а богатите отпрати с празни ръце. Притече се на помощ на служителя си Израил и така показа, че помни обещанието си, което даде на прадедите ни, вечно да проявява милост към Авраам и потомството му“. (Лука 1:51-55)

Мария остава при Елисавета около три месеца вероятно за да ѝ помага през последните седмици от бременността. Колко е хубаво, че тези верни жени, които забременели с Божията помощ, са заедно в този момент от живота си!

И забележи каква почит е оказана на Исус още преди да се роди. Елисавета го нарича „моя Господар“, а бебето в нея „подскача от радост“ при появата на Мария. Както ще видим обаче, отношението на другите към Мария и нероденото ѝ дете по-късно е доста различно.