Библейският възглед за развода и раздялата

Йехова очаква семейните хора да са верни на брачния си обет. Когато свързал първите мъж и жена в брачен съюз, той казал: „Мъжът ... ще се обвърже с жена си, и те ще станат една плът.“ По–късно Исус Христос повторил това изказване и добавил: „Затова нека никой човек не разделя онова, което Бог е впрегнал в общ ярем.“ (Битие 2:24; Матей 19:3–6) Следователно за Йехова и Исус бракът е съюз за цял живот, който се прекратява само когато единият от съпрузите почине. (1 Коринтяни 7:39) Тъй като бракът е свещена уредба, на развода не бива да се гледа лековато. Всъщност Йехова мрази развода, за който няма библейско основание. (Малахия 2:15, 16)

Какво е библейското основание за развод? Йехова мрази прелюбодейството и блудството. (Битие 39:9; 2 Царе 11:26, 27; Псалм 51:4) Той толкова се отвращава от блудството, че позволява то да служи като основание за развод. (Виж гл. 9, абз. 7, където е обяснено какво се има предвид под блудство.) Йехова дава право на невинния партньор да реши дали да остане със съгрешилия, или да поиска развод. (Матей 19:9) Следователно, ако реши да поиска развод, невинният партньор не предприема действия, които Йехова мрази. Същевременно обаче християнският сбор не насърчава никого да се развежда. Всъщност някои обстоятелства може да подтикнат невинния партньор да остане със съгрешилия особено ако той искрено се разкайва. Но в крайна сметка онези, които имат библейско основание за развод, трябва сами да вземат решение и да са готови да понесат последствията, които може да донесе то. (Галатяни 6:5)

При определени крайни обстоятелства някои християни решават да се разделят или да се разведат с брачния си партньор, макар че той не е извършил блудство. В такъв случай Библията ясно показва, че този, който си тръгва, трябва да остане несемеен или да се помири с партньора си. (1 Коринтяни 7:11) Такъв християнин не е свободен да се обвърже с друг човек и да се ожени отново. (Матей 5:32) Нека да разгледаме няколко изключения, които някои приемат като основания да напуснат партньора си или да получат развод (макар и без библейско основание).

Умишлен отказ за издържане на семейството. Членовете на семейството може да изпаднат в крайна бедност и да им липсват неща от първа необходимост, защото съпругът не им ги осигурява, макар че е в състояние да го направи. Библията казва: „Ако някой не осигурява нужното ... за онези, които са членове на семейството му, той се е отрекъл от вярата и е по–лош от човек без вяра.“ (1 Тимотей 5:8) Ако такъв съпруг отказва да се промени, съпругата трябва да реши дали да защити своето благополучие, а също и благополучието на децата си, като се разведе с него (макар и без библейско основание) или като предприеме други възможни правни действия. Разбира се, старейшините трябва внимателно да разгледат обвиненията, че даден християнин отказва да издържа семейството си. Такъв отказ може да доведе до изключване от сбора.

Жестоко физическо насилие. Единият от съпрузите може да се отнася толкова жестоко към другия, че това да представлява заплаха за здравето му и дори за живота му. Ако малтретиращият партньор е християнин, старейшините в сбора трябва да проучат обвиненията. Гневните изблици и проявите на насилие са основания за изключване. (Галатяни 5:19–21)

Сериозна заплаха за духовния живот. Единият от съпрузите може постоянно да пречи на другия да участва в истинското поклонение или да го принуждава да наруши по някакъв начин Божиите заповеди. В такъв случай този, който е в опасност, трябва да реши дали единственият начин да се подчинява „преди всичко на Бога, а не на хората“, е да получи развод (макар и без библейско основание). (Деяния 5:29)

В такива крайни ситуации като обсъдените по–горе никой не бива да оказва натиск на невинния партньор да се раздели или да остане с другия. Духовно зрели приятели и старейшини може да предложат подкрепа и да дадат съвет от Библията, но те няма как да знаят всички подробности за това, което се случва между съпруга и съпругата. Единствено Йехова вижда всичко. Разбира се, ако човек преувеличава сериозността на семейните си проблеми само за да се раздели с партньора си, той проявява неуважение към Бога и към семейната уредба. Йехова е наясно с всякакви кроежи, които може да стоят зад раздялата, без значение колко се опитва да ги прикрие някой. Всъщност „всичко е голо и открито“ пред очите на „онзи, на когото ще даваме сметка“. (Евреи 4:13) Но ако една крайно опасна ситуация продължава дълго време, никой не бива да упреква християнина, който, като последен изход от положението, решава да се раздели с партньора си. В крайна сметка „всички ние ще стоим пред съдийския престол на Бога“. (Римляни 14:10–12)