Вечерята на Господаря — честване, което носи слава на Бога

НА ХРИСТИЯНИТЕ е наредено да честват Възпоменанието на Христовата смърт, наричано също „вечерята на Господаря“. (1 Коринтяни 11:20) Защо то е толкова важно? Кога и как трябва да бъде отбелязвано?

Исус Христос установил това честване вечерта на еврейската Пасха през 33 г. Пасхата била празник, който се отбелязвал веднъж годишно на четиринайсетия ден от еврейския месец нисан. За да изчислят датата, евреите явно чакали пролетното равноденствие. Това е денонощието, което има приблизително 12 часа светлина и 12 часа тъмнина. Новолунието, наблюдавано най–близо до пролетното равноденствие, бележело първия ден на месец нисан. Пасхата започвала 13 дни по–късно.

Исус празнувал Пасхата с апостолите си, отпратил Юда Искариот и след това установил Вечерята на Господаря. Тази вечеря заменила еврейската Пасха и следователно трябва да бъде чествана само веднъж в годината.

В Евангелието според Матей е записано: „Исус взе хляб и след като благодари в молитва, го разчупи и като подаваше от него на учениците си, каза: ‘Вземете и яжте. Това представя моето тяло.’ Той взе и чаша и като благодари в молитва, им я подаде и каза: ‘Пийте от нея всички вие, защото това представя моята „кръв на договора“, която трябва да се пролее в полза на мнозина, за прощаване на греховете.’“ (Матей 26:26–28)

Някои вярват, че Исус буквално превърнал хляба в своята плът, а виното — в своята кръв. Но когато подал хляба на апостолите, Исус все още бил жив и здрав. Наистина ли те яли плътта му и пили кръвта му? Не, защото това би било канибализъм и нарушение на Божия закон. (Битие 9:3, 4; Левит 17:10) Според Лука 22:20 Исус казал: „Тази чаша представя новия договор въз основа на моята кръв, която трябва да се пролее за вас.“ Дали тази чаша буквално станала „новият договор“? Това е невъзможно, тъй като договорът е споразумение, а не нещо материално.

Следователно и хлябът, и виното са само символи. Хлябът символизира съвършеното тяло на Христос. Исус използвал хляба, който бил останал от пасхалната вечеря. Той бил направен без квас, или мая. (Изход 12:8) В Библията квасът често е символ на грях или поквара. Ето защо безквасният хляб представя съвършеното тяло, което пожертвал Исус. То било без грях. (Матей 16:11, 12; 1 Коринтяни 5:6, 7; 1 Петър 2:22; 1 Йоан 2:1, 2)

Червеното вино представя кръвта на Исус. Чрез нея влиза в сила новият договор. Исус казал, че кръвта му се пролива „за прощаване на греховете“. Така хората могат да станат чисти в очите на Йехова и да участват в новия договор с него. (Евреи 9:14; 10:16, 17) Този договор дава възможност на 144 000 верни християни да отидат в небето. Там те ще служат като царе и свещеници в полза на цялото човечество. (Битие 22:18; Йеремия 31:31–33; 1 Петър 2:9; Откровение 5:9, 10; 14:1–3)

Кой трябва да взема от символите на Възпоменанието? Логично е от хляба и виното да вземат само тези, които участват в новия договор, тоест имат надежда за живот в небето. Светият дух на Бога им дава убеждението, че са избрани да бъдат небесни царе. (Римляни 8:16) Те са участници също в договора с Исус за Царството. (Лука 22:29)

Какво да кажем за тези, които имат надежда да живеят завинаги в рай на земята? Те се подчиняват на Исусовата заповед и присъстват на Вечерята на Господаря, но само като изпълнени с уважение наблюдатели, без да вземат от символите. Веднъж в годината, след залез слънце на 14 нисан, Свидетелите на Йехова честват Вечерята на Господаря. Въпреки че само няколко хиляди души по целия свят показват, че имат небесна надежда, това честване е изключително важно за всички християни. Тогава можем да размишляваме върху превъзходната любов на Йехова Бог и Исус Христос. (Йоан 3:16)