Изолиране на основните положения

КАКВО представляват основните положения в един доклад? Това не са просто интересни подробности, изложени накратко и мимоходом. Те са важни идеи, които са развити подробно. Това са идеите, които са изключително важни за постигането на целта ти.

Ключът към изолирането на основните положения е това мъдро да подбереш и организираш материала. При изследването за доклада често намираш повече информация, отколкото може да използваш. Как можеш да определиш какво от нея да използваш?

Първо, помисли за слушателите си. Дали темата ти е напълно непозната за тях, или те са добре запознати с нея? Дали повечето от тях са съгласни с онова, което казва Библията във връзка с нея, или някои са склонни да проявяват скептицизъм? С какви предизвикателства се сблъскват те в ежедневния живот, когато се стремят да прилагат онова, което Библията казва по въпроса? Второ, увери се, че си наясно с целта си, когато говориш пред тези слушатели върху темата, която смяташ да използваш. С помощта на тези две напътствия прецени материала си и запази само онова, което наистина съответства на тях.

Ако си получил първоначален конспект с тема и основни положения, трябва да се придържаш към него. Но онова, което представяш, ще има по–голяма стойност, ако помниш гореспоменатите фактори при развиването на всяко от основните положения. Когато не е осигурен конспект, трябва сам да избереш основните положения.

След като имаш ясна представа за основните положения и организираш всички подробности под тях, ще ти бъде по–лесно да изнесеш доклада си. Вероятно и слушателите ти ще извлекат по–голяма полза от него.

Различни начини за организиране на материала. При организирането на изложението на доклада си можеш да следваш различни методи. Като се запознаеш с тях, ще установиш, че можеш да ги използваш резултатно в зависимост от целта си.

Един гъвкав метод включва тематично разпределение. (Всяко основно положение е необходимо, защото помага на слушателите ти да разберат по–добре темата или допринася за постигането на целта на доклада ти.) Друг метод е хронологичният. (Например, събития от времето преди Потопа могат да бъдат последвани от събития преди унищожаването на Йерусалим през 70 г., които на свой ред могат да бъдат последвани от събития в наши дни.) Трети метод е според причината и следствието. (Той може да се развива и в двете посоки. Например, можеш да започнеш с настояща ситуация — следствието, и след това да покажеш причината.) Четвърти метод включва използването на противопоставяне. (Можеш да правиш сравнение между доброто и лошото или между нещо положително и нещо отрицателно.) Понякога в един доклад може да се използва повече от един метод.

Когато по фалшиви обвинения бил изправен пред юдейския Синедрион, Стефан произнесъл въздействаща реч, която следвала хронологичния метод. Като я четеш в Деяния 7:2–53, обърни внимание на това, че подборът на мислите е целенасочен. Стефан първо изяснил, че говори за исторически факти, които слушателите му не могат да отрекат. След това посочил, че макар че Йосиф бил отхвърлен от братята си, Бог го използвал, за да осигури избавление. После показал, че юдеите не били послушни на Моисей, когото Бог използвал. Той завършил, като подчертал, че дух като този, проявяван от юдеите от предишните поколения, бил проявяван и от онези, които убили Исус Христос.

Избягване на прекалено много основни положения. Има само няколко основни неща в развиването на една тема. В повечето случаи те могат да се преброят на пръстите на едната ръка. Това е вярно, независимо дали ще говориш 5, 10, 30 минути или повече. Не се опитвай да изолираш прекалено много основни положения. Слушателите ти могат да възприемат само няколко различни идеи от един доклад. И колкото по–дълъг е докладът, толкова по–силно и по–ясно трябва да са определени ключовите моменти в него.

Независимо колко основни положения използваш, постарай се да развиеш достатъчно всяко от тях. Остави на слушателите достатъчно време, за да изследват всяко основно положение, така че то да се запечата здраво в умовете им.

Докладът ти трябва да изглежда прост. Това не винаги зависи от количеството на представения материал. Ако мислите ти са ясно групирани само около няколко основни положения и развиваш всяко едно от тях поотделно, за слушателите ще бъде лесно да следят доклада и да го запомнят.

Изолирай основните положения. Ако материалът ти е организиран подходящо, няма да бъде трудно посредством представянето си да подсилиш значението на основните положения.

Главният начин да изолираш едно основно положение е да представиш доказателствата, стиховете и останалия материал по такъв начин, че вниманието да бъде насочено към основната идея и да я подсили. Всички второстепенни мисли трябва да изясняват, доказват или подсилват основното положение. Не добавяй странични идеи само защото са интересни. Когато развиваш второстепенните мисли, показвай ясно връзката им с основното положение, което подкрепят. Не оставяй на слушателите да определят това. Тази връзка може да бъде показана чрез повторение на ключовите думи, които изразяват основната мисъл, или отвреме–навреме чрез повторение на същността на самото основно положение.

Някои докладчици подчертават основните положения, като ги изброяват. Макар че това е един начин за подчертаване на основните положения, той не бива да замества внимателния подбор и логическото развиване на самия материал.

Може да решиш да посочиш основното положение точно преди да представиш подкрепящите доводи. Това ще помогне на слушателите да оценят стойността на това, което следва, и също така ще подчертае основното положение. Можеш да подсилиш мисълта, като я обобщиш, след като си я развил напълно.

В проповедната служба. Обсъдените по–горе принципи не се отнасят само за официалните доклади, но и за разговорите, които водиш в проповедната служба. Когато се подготвяш, вземи под внимание някой важен проблем, за който мислят хората в твоя район. Избери тема, която дава възможност да покажеш как надеждата, която съдържа Библията, ще разреши тази ситуация. Избери може би две основни положения, за да развиеш темата. Определи кои стихове ще използваш, за да подкрепиш тези мисли. След това помисли как ще започнеш разговора. Такава подготовка позволява необходимата за един разговор гъвкавост. Тя ти помага също да кажеш нещо, което домакинът ще запомни.