Уравновесеност

НОРМАЛНО е един докладчик да се притеснява, когато трябва да говори пред други хора, особено ако не изнася често доклади. Някой вестител може да изпитва известно притеснение в проповедната служба, когато прави първите няколко посещения за деня. Когато му била възложена задачата да бъде пророк, Йеремия откликнал по следния начин: „Ето, аз не зная да говоря, защото съм дете.“ (Йер. 1:5, 6) Йехова помогнал на Йеремия и ще помогне и на тебе. С течение на времето може да развиеш уравновесеност.

Уравновесеният докладчик е спокоен. Това спокойствие се вижда в неговото поведение. Позата му е естествена и подходяща за случая. Движенията на ръцете му имат смисъл. Гласът му е изразителен и под контрол.

Дори да си мислиш, че описанието на уравновесения човек не се отнася за тебе, можеш да постигнеш напредък. Как? Нека да разгледаме защо някои докладчици изпитват притеснение и им липсва уравновесеност. Причината може да е физическа.

Когато си изправен пред някакво предизвикателство и искаш да се справиш добре с него, но не си сигурен дали ще успееш, се притесняваш. В резултат на това мозъкът изпраща сигнали до тялото да произведе повече адреналин. Този приток на адреналин може да причини ускорено сърцебиене, промяна в темпото на дишане, по–силно изпотяване или дори треперене на ръцете и коленете, както и на гласа. Твоето тяло се стреми да ти помогне да се справиш със ситуацията, като увеличава притока на енергия. Предизвикателството се състои в това да насочиш този приток на енергия към градивно мислене и ентусиазирано представяне.

Как да намалиш притеснението. Не забравяй, че е нормално да се притесняваш поне малко. Но за да останеш уравновесен, трябва да можеш да намалиш притеснението и да се справиш със ситуацията по спокоен и изпълнен с достойнство начин. Как можеш да направиш това?

Подготвяй се внимателно. Отдели време за подготовка на своя доклад. Увери се, че разбираш ясно темата му. Ако докладът ти е такъв, че трябва сам да определиш какви мисли ще обсъдиш, вземи предвид това, което слушателите ти вече знаят по темата, и онова, което се надяваш да постигнеш. Така ще можеш да избереш най–стойностния материал. Ако отначало това ти се стори трудно, обсъди проблема с някой опитен докладчик. Той може да ти помогне да направиш градивен анализ на материала и слушателите си. Когато си сигурен, че материалът ти ще бъде от полза за слушателите, и когато го познаваш добре, желанието ти да го споделиш с другите започва да засенчва притеснението, което може да изпитваш относно представянето си.

Обърни специално внимание на увода. Определи как ще започнеш. След началото на доклада вероятно няма да бъдеш толкова притеснен.

Същите основни стъпки се отнасят и за подготовката за проповедна служба. Помисли не само за темата, която планираш да обсъдиш, но и за хората, на които ще свидетелстваш. Подготви внимателно увода си. Възползвай се от опита на зрелите вестители.

Може би мислиш, че за да си по–уравновесен, когато изнасяш доклад пред група от хора, той трябва да е под формата на ръкопис. Но всъщност това може да те накара да бъдеш още по–притеснен всеки път, когато изнасяш доклад. Вярно е, че някои докладчици използват по–обширни бележки от други. Но това, което ще промени посоката на мисленето ти и ще намали притеснението ти, не са думите, записани на листа, но убедеността в сърцето ти, че онова, което си подготвил за слушателите си, наистина е ценно.

Упражнявай представянето си на глас. Ако се упражняваш, ще придобиеш увереността, че можеш да изразиш мислите си с думи. Така изграждаш един образец в паметта си, който може лесно да бъде задействан, когато изнасяш своя доклад. Упражнявай се в реална обстановка. Представяй си слушателите. Седни на маса или стой прав точно както ще бъде, когато изнасяш доклада.

Моли се на Йехова за помощ. Дали той ще отговори на такава молитва? „Увереността, която имаме спрямо Него, е това, че ако просим нещо по Неговата воля, Той ни слуша.“ (1 Йоан 5:14) Ако искаш да почиташ Бога и да помогнеш на хората да извлекат полза от неговото Слово, той несъмнено ще отговори на молитвата ти. Това уверение може да ти даде много сили, за да изпълниш задачата си. Освен това, като култивираш плодовете на духа — любов, радост, мир, кротост и самоконтрол, — ще развиеш умствената нагласа, която е необходима, за да се справяш уравновесено със ситуациите. — Гал. 5:22, 23.

Придобивай опит. Колкото повече участваш в проповедната служба, толкова по–малко ще се притесняваш. Колкото по–често даваш отговори на събранията на сбора, толкова по–лесно ще ти бъде да говориш пред другите. Колкото повече доклади изнасяш в сбора, толкова по–малко ще се притесняваш преди всеки от тях. Искаш ли да имаш повече възможности да говориш? Тогава предложи да бъдеш заместник в Училището, когато някой не може да изпълни задачата си.

След като предприемеш изброените по–горе стъпки, ще установиш, че е от полза да изследваш симптомите, които съвсем определено показват, че ти липсва уравновесеност. Като определиш симптомите и се научиш как да се справяш с тях, ще можеш да говориш с уравновесеност. Симптомите може да са физически или гласови.

Физически симптоми. Това дали си уравновесен, или не, се вижда от поведението ти и от начина, по който използваш ръцете си. Да разгледаме първо ръцете. Ръце, хванати зад гърба, пуснати вдървено отстрани на тялото или стискащи здраво пулта пред докладчика, ръце, които непрекъснато влизат и излизат от джобовете, разкопчават и закопчават сакото, безцелно пипат бузите, носа, очилата, ръце, които си играят с часовника, молива, пръстена или бележките, непохватни или недовършени жестове — всичко това показва, че ти липсва уравновесеност.

Липсата на уравновесеност се вижда също от непрекъснатото пристъпване от крак на крак, поклащането на тялото от едната на другата страна, прекалено скованата стойка, прегърбването, честото облизване на устните, многократното преглъщане и бързото и плитко дишане.

Ако полагаш съзнателни усилия, можеш да овладееш тези прояви на притеснение. Работи върху всяка от тях поотделно. Определи какъв е проблемът и помисли предварително какво трябва да направиш, за да го предотвратиш. Ако положиш такива усилия, ще покажеш, че си уравновесен в поведението си.

Гласови симптоми. Някои от гласовите прояви на нервност могат да бъдат ненормално високият или треперещ глас. Може би многократно прочистваш гърлото си или говориш прекалено бързо. Можеш да преодолееш тези проблеми и неестествени прояви чрез старателни усилия да контролираш гласа си.

Ако се притесняваш, преди да излезеш на подиума, няколко пъти си поеми дълбоко дъх. Стреми се да отпуснеш цялото си тяло. Вместо да мислиш за това колко се притесняваш, се съсредоточи върху това защо искаш да споделиш със слушателите си нещата, които си подготвил. Преди да започнеш да говориш, погледни за момент слушателите си и се усмихни на някой, имащ приятно изражение на лицето. В увода говори бавно и след това премини към доклада си.

Какво може да очакваш. Не очаквай всички притеснения да изчезнат. Много докладчици с дългогодишен опит на подиума се притесняват, преди да излязат пред слушателите. Но те са се научили да контролират нервността си. Един такъв докладчик казва: „Все още изпитвам напрежение, но вече го владея.“

Ако полагаш искрени усилия да отстраниш външните прояви на нервност, слушателите ти ще те възприемат като уравновесен докладчик. Може би ще продължиш да се притесняваш, но те изобщо няма да забележат това.

Помни, че притокът на адреналин, който причинява симптомите на нервност, води и до прилив на енергия. Използвай го, за да говориш с чувство.

Не е нужно да чакаш да излезеш на подиума, за да упражняваш всички тези неща. Научи се да бъдеш уравновесен, да се контролираш и да говориш с подходящо чувство в ежедневния живот. Това ще допринесе много за твоята увереност на подиума и в проповедната служба, където тя е най–важна.