Подходяща сила на гласа

АКО докладчикът не говори достатъчно силно, някои от слушателите може да започнат да заспиват. Ако вестителят говори прекалено тихо в проповедната служба, може да не задържи вниманието на домакина. И когато някой на събранието не отговаря с достатъчно силен глас, останалите присъстващи няма да получат нужното насърчение. (Евр. 10:24, 25) От друга страна, ако докладчикът говори по–силно в неподходящ момент, слушателите може да се чувстват неудобно и дори може да се отегчат. — Пр. 27:14.

Имай предвид своите слушатели. Пред кого говориш? Дали пред един човек, или пред няколко души от едно семейство, или пред малко хора на сбирка преди проповедна служба, пред целия сбор, или дори пред слушателите на един конгрес? Ясно е, че силата на гласа, която е подходяща за една ситуация, може да не е подходяща за друга.

В много случаи божиите служители са говорели пред големи множества. При откриването на храма в Йерусалим в дните на Соломон нямало озвучителна техника. Затова Соломон застанал на една издигната платформа и благословил хората „с висок глас“. (3 Царе 8:55; 2 Лет. 6:13) Векове по–късно, след като на Петдесетница през 33 г. бил излят светият дух, множество хора — някои от които проявявали интерес, други се подигравали — се събрали около малката група християни в Йерусалим. Като проявил практическа мъдрост, Петър ‘се изправил и издигнал гласа си’. (Деян. 2:14) Било дадено голямо свидетелство.

Как можеш да определиш дали силата на гласа, която използваш, е подходяща за дадена ситуация? Един от най–добрите критерии е реакцията на слушателите. Ако забележиш, че някои от тях се напрягат, за да те чуят, трябва да се постараеш да промениш силата на гласа си.

Независимо дали говорим на един човек, или на група от хора, е мъдро да имаме предвид какви са слушателите. Ако някой не чува добре, може да се наложи да говориш по–високо. Но ако викаш, няма да си приятен на хора, които просто реагират малко по–бавно поради напредналата възраст. Те може дори да сметнат това за признак на грубост. В някои страни на прекалено силния глас се гледа като на показател, че човек е ядосан или нетърпелив.

Имай предвид отвличащите вниманието шумове. Когато участваш в проповедната служба, обстоятелствата, с които се сблъскваш, определено влияят на силата на гласа, необходима за даването на свидетелство. Може да се наложи да преодоляваш шума от уличното движение, викове на деца, лай на кучета, силна музика или звука от телевизор. От друга страна, в райони, където домовете са близо един до друг, домакинът може да се притеснява, ако говориш толкова силно, че привличаш вниманието на съседите.

Братята, които изнасят доклади в сбора или на конгресите, също трябва да се справят с най–различни обстоятелства. Да говориш на открито пред слушателите е съвсем различно от това да изнасяш доклад в една зала с добра акустика. В Латинска Америка двама мисионери изнасяли публичен доклад в двора на къщата на един заинтересуван човек, докато на намиращия се наблизо площад имало фойерверки, а съвсем наблизо един петел непрестанно кукуригал!

По време на доклада може да се случи нещо, заради което трябва да направиш пауза, докато шумът престане, или да започнеш да говориш по–силно. Например, ако събранието се провежда в сграда с тънък покрив, поради един внезапен проливен дъжд може да стане почти невъзможно слушателите да чуват докладчика. Плачещо дете или шум, причинен от закъснелите, несъмнено ще представляват предизвикателство за тебе. Научи се да компенсираш нещата, които пречат на слушателите ти да чуват, така че да могат да извлекат пълна полза от информацията, която представяш.

Ако е на разположение усилвателна уредба, тя ще бъде от помощ, но няма да премахне необходимостта докладчикът да говори по–силно, когато това се налага от ситуацията. На някои места, където често спира електричеството, докладчиците са принудени да продължат доклада си без микрофон.

Имай предвид материала, който обсъждаш. Естеството на материала в твоя доклад също влияе на силата на гласа, която е необходима. Ако темата изисква сила на гласа, не прави представянето вяло, като говориш прекалено тихо. Например, когато четеш порицания от Писанията, трябва да говориш по–силно, отколкото когато четеш съвет относно проявяването на любов. Приспособи силата на гласа си към материала, но прави това така, че да не привличаш вниманието към себе си.

Имай предвид целта си. Ако искаш да подбудиш слушателите си към пламенна дейност, може да се наложи да говориш по–силно. Ако искаш да промениш мисленето им, не ги отблъсквай, като използваш прекалено силен глас. Ако се стремиш да утешаваш, е по–добре да говориш по–тихо.

Резултатно използване на по–голяма сила на гласа. Когато се опитваш да привлечеш вниманието на някой, който е зает, често помага по–силният глас. Родителите знаят това и със силен глас викат своите деца, които си играят, когато е време да се приберат в къщи. Може да е необходимо също председателстващият да говори по–силно, когато приканва присъстващите на едно събрание на сбора или на конгрес да обърнат внимание на програмата. Когато участват в проповедната служба, вестителите могат да поздравяват с по–силен глас, когато заговарят хора, работещи навън.

Дори след като привлечеш нечие внимание, е важно да продължиш да говориш достатъчно силно. Много тихият глас може да създаде впечатлението, че докладчикът не е добре подготвен или че не е убеден в това, което казва.

Ако повишиш гласа си, когато изричаш подкана, може да подтикнеш хората към действие. (Деян. 14:9, 10) По подобен начин една подкана, отправена с висок глас, може да предотврати някакво нещастие. Един тъмничар във Филипи се канел да се самоубие, защото си мислел, че затворниците му са избягали. ‘Павел извикал със силен глас, казвайки: „Не прави никакво зло на себе си, защото всички сме тук.“’ Така предотвратил едно самоубийство. Тогава Павел и Сила свидетелствали на тъмничаря и останалите в дома му и всички те приели истината. — Деян. 16:27–33.

Как да подобриш силата на гласа си. Някои хора трябва да полагат повече усилия, за да се научат да използват подходяща сила на гласа. Някой може да не говори достатъчно силно, защото има тих глас. Но ако полага усилия, може да постигне подобрение, въпреки че все още може да говори тихо. Обърни внимание на дишането и позата. Упражнявай се да седиш и стоиш изправен. Изпъвай назад раменете си и дишай дълбоко. Старай се да изпълваш долната част на белите си дробове. Ако се регулира добре, този въздух ти помага да контролираш силата на гласа си, когато говориш.

За други проблемът е, че говорят прекалено силно. Може би са си създали този навик вследствие на работа навън или в шумна обстановка. Освен това може да произлизат от семейство, в което е обичайно всеки да вика и да прекъсва другите. В резултат на това си мислят, че единственият начин да вземат думата е да говорят по–силно от останалите. Ако все по–пълно следват библейския съвет да се облекат с „милосърдие, благост, смирение, кротост, дълготърпение“, тези хора ще правят промени в силата на гласа си, когато разговарят с другите. — Кол. 3:12.

Добрата подготовка, опитът, който се натрупва чрез редовно участие в проповедната служба, и молитвата към Йехова ще ти помогнат да говориш с подходяща сила на гласа. Независимо дали говориш от подиума, или с отделен човек в проповедната служба, се стреми да съсредоточиш мислите си върху това каква полза ще има другият човек, ако чува това, което му казваш. — Пр. 18:21.