Ясно изговаряне на думите

ЗА ДА общуваш резултатно, трябва да говориш ясно. Онова, което искаш да кажеш, може да е интересно, дори важно, но голяма част от него ще бъде изгубена, ако думите ти не са лесно разбираеми.

Хората не се чувстват подбудени от реч, която всъщност не разбират. Дори някой да има силен глас и да може лесно да бъде чут, ако заваля думите, няма да подбуди другите към действие. Той сякаш говори на чужд език, неразбираем за слушателя. (Йер. 5:15) Библията ни напомня: „Ако тръбата издадеше неопределен глас [неясен звук — НС], кой би се приготвил за бой? Също така, ако вие не изговаряте с езика си думи с някакво значение [лесно разбираеми — НС], как ще се знае какво говорите? Защото ще говорите на вятъра.“ — 1 Кор. 14:8, 9.

Какво прави речта неясна? Може би това, че не отваряме достатъчно устата си. Ако мускулите на челюстта са сковани и устните едва се движат, това може да направи речта приглушена.

Прекалено бързото говорене също може да доведе до трудно разбираема реч. Сякаш слушаш запис на говор на по–бързи обороти, отколкото е предвидено. Думите съществуват, но се губи голяма част от ползата от тях.

В някои случаи неясният говор е свързан с дефект в структурата на органите на речта. Но дори онези, които трябва да се борят с такъв проблем, могат да постигнат подобрение, като прилагат предложенията от този урок.

Често обаче неясната реч е резултат от неразчленяване на думите — сливане на някои думи, което ги прави трудно разбираеми. Проблемът може да се състои в изпускане на срички, важни букви или окончанията на думите. Когато човек безразборно слива думите, слушателите му може да уловят някои мисли и изрази, но са принудени да гадаят за други. Следователно неясният изговор може да навреди на резултатността на начина, по който човек учи другите.

Как да говориш ясно. Един от ключовете за ясния изговор на думите е да разбираш състава на думите в своя език. В повечето езици думите са съставени от срички. Сричките се състоят от една или повече букви, които се изговарят като едно цяло. В тези езици обикновено се изговаря всяка сричка, макар че не на всички се набляга еднакво. Ако искаш речта ти да е по–ясна, говори по–бавно и се стреми да изговаряш всяка сричка. Отначало речта ти може да звучи прекалено точно, но като се упражняваш, постепенно ще започнеш отново да говориш плавно. Несъмнено, за да говориш гладко, ще сливаш някои думи, но трябва да избягваш това, ако има опасност значението на думите да бъде замъглено.

Едно предупреждение: За да развиеш добър изговор, може да се упражняваш да говориш и да четеш прекалено точно. Но не допускай обикновеният ти начин на говорене да стане такъв. Това звучи престорено и неестествено.

Ако речта ти звучи приглушено, се научи да държиш главата си изправена и брадичката си на разстояние от гръдния кош. Когато четеш от Библията, дръж книгата достатъчно високо, така че преместването на погледа ти от слушателите към нея да изисква само леко свеждане на погледа. Това ще позволи на думите ти да излизат безпрепятствено.

Ако се научиш да се освобождаваш от напрежението, това също ще подобри речта ти. Добре известно е, че напрежението в лицевите мускули или в мускулите, контролиращи дишането, може да влияе неблагоприятно на механизма на говорене. Това напрежение пречи на хармоничното съдействие, което трябва да съществува между ума, гласовите органи и контролирането на дишането — действие, което трябва да бъде плавно и естествено.

Мускулите на челюстта не бива да бъдат напрегнати, за да могат да реагират лесно на ръководството на мозъка. Устните също не бива да бъдат напрегнати. Те трябва да са готови да се отварят и затварят бързо, така че да дооформят многобройните звуци, излизащи от устата и гърлото. Ако челюстта и устните са напрегнати, устата няма да се отваря правилно и звукът ще се провира през зъбите. Това ще доведе до груба, приглушена и неясна реч. Но да отпуснеш челюстта и устните не означава да станеш небрежен в начина си на говорене. Това трябва да бъде в равновесие с начина, по който оформяш звуците, за да може изговорът да е ясен.

Като анализираш своето положение, може да установиш, че е от полза да четеш на глас. Внимателно наблюдавай как използваш чудесните органи на речта. Дали отваряш достатъчно устата си, така че звуците на речта да могат да излизат безпрепятствено? Трябва да помниш, че езикът не е единственият орган на речта, макар че е един от органите, които участват най–много в нея. Това правят и вратът, долната челюст, устните, мускулите на лицето и на гърлото. Дали, когато говориш, не правиш никакви мимики? Ако е така, тогава е много вероятно речта ти да бъде неясна.

Ако разполагаш с касетофон, запиши гласа си, като говориш естествено, както говориш с някого в проповедната служба. Запиши няколко минути разговорна реч. Слушането на този запис може да ти помогне да определиш какви проблеми имаш с ясното изричане на определени думи. Например, обърни внимание дали заваляш, приглушаваш или недоизказваш някои думи и се опитай да определиш причината за това. Обикновено можеш да поправиш тази слабост, като работиш върху обсъдените по–горе мисли.

Дали имаш дефект в говора? Упражнявай се да отваряш устата си малко повече от преди и се опитвай да изговаряш думите още по–внимателно. Изпълвай дробовете си, когато вдишваш, и говори бавно. Това помага на много хора, които имат дефект в говора, да говорят по–ясно. Ако фъфлиш, отдръпвай езика си от предните зъби, когато изговаряш звуците „с“ и „з“ в думите. Макар че проблемът ти може да не бъде разрешен напълно, не се отчайвай. Помни, че Йехова избрал Моисей, един мъж, който може би имал дефект в говора, да предаде жизненоважни послания както на народа на Израил, така и на фараона на Египет. (Из. 4:10–12) Стига да искаш, той ще използва и тебе и ще благослови службата ти с успех.